Чародейката

– Тук съм – каза Цагаглалал. Носеше бялата керамична броня, която £ бе дал

съпругът £, а на гърба £ имаше два еднакви копеша в кръстосани ножници.

Авраам Мага изглеждаше висок и слаб в притъмнялата стая на върха на „Тор Ри“.

Беше загърнат в сянка, с гръб към нея, така че тя да не вижда Промяната, която

бе завладяла плътта му почти напълно, превръщайки я в чисто злато.

– Дай да те погледна – прошепна тя и го завъртя към светлината. – Искам да те

видя и да запомня този момент.

– Предпочитам да ме помниш какъвто бях.

– Нося този образ завинаги в мен – каза тя. Притисна длан към гърдите му. – Но

това също си ти и аз никога няма да го забравя. Никога няма да те забравя,

Авраам.

Прегърна го, притискайки плътта и метала му към кожата си, и заплака на рамото

му. После вдигна поглед към лицето му и видя една-единствена сълза, голяма

златна капка, да се търкулва по бузата му. Тя се надигна на пръсти, пое я с устните

си и я преглътна. Притисна ръце към корема си.

– Ще я нося завинаги в мен.

– Предстои ти да тръгнеш на пътешествие, което ще продължи десет хиляди

години, Цагаглалал. – Вече всяко вдишване на Авраам бе мъчително. – Виждал

съм бъдещето ти и знам какво те очаква.

– Не ми казвай – рече бързо тя. – Не искам да знам.

Авраам продължи:

– Както във всеки живот, в него има и тъга, и радост. Цели племена и народи ще

те почитат. Ще си известна с хиляди имена и за теб ще се пеят много песни и ще се

разказват много истории. Твоята легенда ще пребъде.

Кулата вече вибрираше по-силно и върхът £ се люшкаше насам-натам, а в

кристала се появиха тънки като косъм пукнатини.

– Ако искам нещо за теб, то е да имаш другар, някой, с когото да споделяш

живота си – продължи той. – Не искам да си самотна. Но през всичките години на

бъдния ти живот не те виждам с никого.

– Никога няма да има друг – каза тя твърдо. – Всъщност ние с теб изобщо не би

трябвало да се срещнем: аз бях статуя от кал, оживена от аурата на Прометей, а

ти си един от Древните на Дану Талис. И въпреки това още в момента, в който те

зърнах, разбрах с абсолютна сигурност, че ще бъдем заедно до края на живота си.

Сега мога да ти кажа със същата сигурност, че никога няма да има друг.

Авраам си пое треперливо дъх.

– Съжаляваш ли за нещо? – попита.

– Иска ми се да имах деца – каза тя.

– В предстоящите години, Цагаглалал, ти ще бъдеш майка на много деца. Ще

осиновиш и отгледаш хиляди. Безброй човешки деца ще те наричат мамо , лельо и

бабо и ще ти бъдат толкова скъпи, все едно са твои собствени. А към края, след

десет хиляди години, когато бдиш над близнаците, пазиш ги и ги напътстваш, ще

изпитваш голяма радост. Видях го: макар че ще ги дразниш и често ще ги

вбесяваш, те ще те обичат от все сърце, защото инстинктивно ще усещат, че ги

обичаш безусловно.

– Десет хиляди години – прошепна тя. – Наистина ли трябва да живея толкова