Чародейката

– Знам какво има предвид – каза Жана. – Ако те успеят да превземат затвора,

това ще покаже на останалото население на какво са способни. Победа като тази

може да възпламени целия град.

Няколко редки искрици затанцуваха по контролното табло. Шекспир ги угаси с

ръкава си.

– Кога ще кацнем?

– Скоро – каза Паламед. Нещо изпращя и изведнъж един квадратен панел от

пода се откъсна и полетя надолу, разкривайки гледка към покрайнините на града. В

кабината нахлу хапещ въздух.

– Но не достатъчно скоро – рече Шекспир точно толкова високо, че да могат да го

чуят всички.

Глава 59

Джош завъртя китки и остриетата на Екскалибур и Кларент разсякоха със

свистене въздуха.

– Има и по-лесен начин. – Софи отвори и затвори ръка и върху дланта £ се появи

топка от сребрист огън. – Вие наистина нямате представа кои сме – каза тя на

мечкоглавите хора.

Сребърната топка зацвърча, засъска и се сви, преди да се пукне като балон.

– А вие нямате представа къде сте – каза огромният берсерк, изричайки думите с

усилие. Посочи към тавана с лезвието на бойната си брадва. То сияеше малко по-

ярко отпреди. – В пирамидата не може да се използва силата на аурите. Стените я

изсмукват.

– Бива ли те с тези? – попита Софи Джош, като кимна към мечовете.

– Не особено – призна той. – Обикновено Кларент върши всичката работа вместо

мен. – Разтръска меча в лявата си ръка, но не се случи нищо.

– Каквото и да изсмуква ауралната ни сила, явно влияе и на мечовете – рече

Софи. Измъкна своите два меча – Дюрандал, Меча на въздуха, и Жуайоз, Меча на

земята. Усещаше ги просто като тежки парчета камък в ръцете си.

– Хубави играчки – каза берсеркът. – Четири меча. Ние сме трима. Аз ще взема

два. Братята ми ще получат по един. – Той посочи към Джош с обсидиановия нож.

– Ще взема твоите.

Едрият берсерк, стоящ вляво от него, изведнъж го тупна по рамото.

– Аз искам този. – Посочи към Кларент.

През главата на Джош прелетяха дузина стратегии и той разбра, че черпи от

знанието, което Марс Ултор бе влял в него. Рискува да хвърли кос поглед към

сестра си.

– Трябва да печелим време – прошепна той. – Изида и Озирис ще се върнат

скоро. – После каза на висок глас: – Кларент е меч, достоен само за предводител.

Така че би трябвало водачът измежду вас да го получи.

– Това съм аз – казаха и тримата едновременно.

Джош отстъпи назад и тримата берсерки механично пристъпиха напред.

– Ако успея да ги подмамя по-надалеч, мислиш ли, че ще можеш да стигнеш до

вратата и да я отвориш? – попита той тихо.

– Няма начин – отвърна Софи.

– Въпреки това опитай.

– Дай ми меча – каза най-едрият от тримата берсерки.

Джош погледна към другите двама.

– Да му го дам ли?

– Не – издуднаха те едновременно.

Той погледна пак към най-едрия воин и сви рамена.

– Съжалявам. Те казаха не.

Тримата воини-мечки започнаха да спорят помежду си със свирепи ръмжащи