Чародейката

Бастет бе настояла да изчакат, за да могат да гледат отгоре многобройната тълпа,

която влизаше в момента.

Повечето фигури все още бяха смътно човешки, но останалите бяха заприличали

на кошмари, увредени от възрастта и от непрестанната употреба на аурите си.

Косматите животински глави и крайници бяха нещо често срещано; някои фигури

имаха даже крила. Други бяха започнали да се преобразяват в създания от камък и

дърво, докато неколцина се бяха превърнали в чудовища с пипала.

– Само шепа Древни отсъстват – отбеляза Анубис. – Не виждам Хронос.

– Хубаво.

– Черната Анис44 липсва.

– Жалко, тя е добра съюзница – каза разсеяно Бастет и се наведе напред да

проследи движението на Изида и Озирис през тълпата. Лесно беше да ги държи

под око – те се открояваха в белите си церемониални брони. Видя ги как кимат и се

усмихват. – За момента няма да правят нищо. Те предизвикаха това вълнение и ще

обещаят да разкрият всичко съвсем скоро.

– Откъде знаеш? – попита Анубис.

– Аз самата бих постъпила така. – Тя хвърли бърз поглед на сина си. – Децата

мъртви ли са?

Той кимна уверено и се ухили:

– Пратих трима берсерки.

– Трима за две деца? Не мислиш ли, че това е престараване?

Анубис сви рамена:

– Исках да съм сигурен.

Бастет кимна доволно:

– Добре. Продължавай да мислиш по този начин и от теб ще излезе велик

владетел. Ами Атон?

– Идва насам. Ард-Греймна 45 каза, че пред затвора имало протестиращи човеци.

Просто трябва първо да ги разкара.

– Харесвам го. Той е жесток и ефикасен – каза Бастет. – Сигурна съм, че ще

намерим начин да го използваме в бъдеще.

Анубис забеляза, че тя използва множествено число, но не каза нищо. Имаше

планове да управлява Дану Талис по своему... и те не включваха майка му.

Дребният Янус46 излезе по средата на кръга. Промяната бе повлияла ужасно на

Древния и сега той имаше четири напълно различни лица, всяко от които можеше

да се движи и говори независимо от останалите. Обикновено ги криеше под

обсидианов шлем и показваше на околните само едно от тях, но днес ги бе оставил

открити. Макар и ужасна наглед, неговата Промяна му позволяваше да се обръща

едновременно към всички четири страни на залата. Той вдигна малък сребърен

триъгълник и удари по него със златно чукче. Чистият звук прониза помещението и

накара всички разговори да замлъкнат моментално.

– Древни на Дану Талис – обяви той. – Моля, заемете местата си за началото на

първото Велико заседание от толкова много години насам.

Залата се изпълни с шум, когато всеки тръгна към своя ред. На някои места

седалките бяха махнати за удобство на мутиралите тела на Древните.

Янус удари пак по триъгълника.

– Днес е велик и ужасен ден. Ден, в който сме дошли да изберем следващия

владетел на този град, и ден, в който трябва да съдим един от своите.