Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
дълго?
– Да, трябва. Няма маловажни играчи в този необикновен план, който съставихме
двамата с Маретю. Всички – Древни, Потомци и хора – трябва да изиграят своята
роля. Но твоята роля, Цагаглалал, е най-важната от всички. Без теб всичко ще се
разпадне.
– Ами ако се проваля...? – прошепна тя. Залитна, когато кулата се разклати.
Вибрациите се усилиха.
– Няма да се провалиш. Ти си Цагаглалал – Тази, която наблюдава. Знаеш какво
трябва да направиш.
– Знам. Не ми харесва – добави тя разпалено, – но знам.
– Да. И аз също – изрече с мъка той. – Книгата у теб ли е?
– Да.
– Върви тогава – каза Древният и гласът му излизаше като съвсем тих шепот. –
Преброй сто трийсет и две стъпала надолу и чакай там.
Кулата се олюля и изведнъж голямо парче от древния кристал се пръсна. Морето
долу закипя и се запени.
– Обичам те, Цагаглалал – въздъхна Авраам. – Още в мига, когато се появи в
моя живот, осъзнах, че не ми е нужно нищо друго.
– Обичала съм те и ще продължавам да те обичам през всеки ден от живота си –
каза тя, а после се обърна и хукна.
– Знам – прошепна той.
Авраам се заслуша как жена му тича надолу по стълбите и металните £ токчета
звънтят по кристала. Броеше стъпките £.
Кулата стенеше и се люшкаше, стъкло се пръскаше, огромни късове се
отчупваха, за да се разбият в морето далече долу.
Петдесет стъпала...
Авраам обърна очи към хоризонта. Дори и сега, когато до смъртта – истинската
смърт – оставаха няколко мига, откри, че все още бе любопитен. Едва-едва
различаваше неясните очертания на полярната шапка в далечината и назъбените
върхове на Планините на безумието. Винаги бе искал да устрои експедиция дотам,
но така и не намери време. Даже бе споделил с Маретю как го омайва
арктическата белота. Мъжът с куката му бе казал, че е ходил там и е видял най-
различни чудеса41 .
Сто стъпала...
Авраам бе живял може би десет хиляди години, а имаше още толкова много неща,
които му се искаше да направи.
„Сто и десет...“
Толкова много неща, които му се искаше да види. Щеше да му липсва радостта
от откривателството.
Сто и двайсет...
Но най-много от всичко...
Сто и трийсет...
...щеше да му липсва Цагаглалал.
Сто трийсет и две.
Стъпките спряха.
– Обичам те – прошепна той.
Цагаглалал стоеше на стъпалото и чакаше.
Авраам винаги £ бе казвал да не се бави по стъпалата. От стълбището излизаха
поне дванайсет лей-линии, които пресичаха най-малко толкова Сенкоцарства.
Тя усети как кулата потрепери и внезапна гореща вълна се разля по тялото £.
Сведе поглед и видя някаква шарка върху стъпалото, на което стоеше. Никога по-
рано не я бе забелязвала: слънце и луна, съставени от хиляди златни и сребърни
плочки.
Аурата на Цагаглалал запламтя и въздухът се изпълни с аромат на жасмин.
Вулканът изригна точно под основата на „Тор Ри“. Кулата бе едновременно
разкъсана и погълната от врящата лава. Само за дузина удара на сърцето
кристалната кула и всичко в нея престана да съществува.
41 Авторът явно намеква за новелата на Лъвкрафт „Из Планините на безумието“, разказваща за
антарктическа експедиция, която открива останки от древна нечовешка цивилизация. – Б. пр.
Глава 55
Сто човека последваха Вирджиния Деър, когато напусна пазара. Докато стигне до
площада пред затвора, тълпата бе нараснала десетократно и с всяка минута
пристигаха все повече. Всички скандираха името на Атон и то отекваше в камъните.
– Аха, първото ти голямо изпитание – каза доктор Джон Дий почти ликуващо. –
След няколко минути портите на затвора ще се отворят и ще се появят анпу и
Астерионите. Ако хората се разпръснат, значи си загубила. А повярвай ми,
Вирджиния, щом видят кръв, те ще побягнат. Цял живот са бягали.
– Благодаря ти за окуражителните думи – промърмори Вирджиния. Но дълбоко в
сърцето си знаеше, че Магьосника е прав: когато отряд тежковъоръжени воини се
втурне сред тълпата, новооткритият кураж на хората моментално щеше да се
изпари.
– Те са фермери, магазинери и роби – рече Дий. – Какво разбират от война?
– Някои от тях носят оръжия – отбеляза Вирджиния.
Площадът пред затвора се пълнеше с хора и новопристигналите наистина носеха
импровизирани оръжия – лопати и пръчки. Тя видя един хлебар с точилка, а много
други носеха пламтящи факли.
– Ах, да, представям си колко ефективни ще са тези оръжия срещу мечове, копия