Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Но ако случайно точно тогава някой влезе в помещението и ме види? Поне трябва да знам паролата за деня.
Леко раздразнен, господин Уитман повдигна вежди.
— Никой няма да влезе, Гуендолин. Повтарям: ще се озовеш в заключено помещение, ще останеш там сто и двайсет минути и ще се върнеш обратно, без никой нищо да забележи във въпросната 1948 година. Ако ли пък не, тогава в хрониките трябваше да е споменато нещо за посещението ти. Освен това сега нямаме време да проверяваме каква е паролата за днес.
— Най-важно е участието — каза господин Марли срамежливо.
— Моля?
— Паролата по време на олимпийските игри е гласяла: "Най-важно е участието". — Адептът гледаше притеснено към пода. — Запомних го, защото иначе винаги са на латински.
Ксемериус завъртя театрално очи и господин Уитман изглеждаше, сякаш му се иска и той да го направи.
— Аха. Е, Гуендолин, ти също го чу. Не че ще ти трябва, но щом като ще се чувстваш по-добре... Би ли се приближила, моля?
Застанах пред хронографа и подадох ръката си на учителя ми. Ксемериус кацна на пода до мен.
— И сега какво следва? — попита развълнуван.
Предстоеше неприятната част. Господин Уитман бе отворил една от клапите на хронографа и постави показалеца ми в отвора.
— Мисля просто да се хвана за теб — каза Ксемериус и като маймунка се покатери на гърба ми и се вкопчи за врата ми. Не би трябвало да усещам допира му, но го почувствах, все едно някой ме бе увил с мокър шал.
От напрежение господин Марли бе ококорил широко очи.
— Благодаря за паролата — обърнах се към него и направих физиономия, когато остра игла се заби дълбоко в пръста ми и стаята се озари в червена светлина. Стиснах по-здраво фенерчето, когато цветове и хора се завъртяха пред очите ми и почувствах как през тялото ми премина тръпка.
Флоренция, 23 юни 1542 г.
Натоварен съм от ръководителя на конгрегацията със случай, изискващ изключителна дискретност и тактичност, чиято куриозност не би могла да бъде по-голяма. Елизабета, най-малката дъщеря на М.*, която от десет години живее строго изолирано зад стените на манастир, явно носи в утробата си сукуб**, което представлява доказателство за съвкупление с дявола. Действително можах да се убедя в бременността на момичето, както и в леко обърканото й психическо състояние. Докато игуменката, която се ползва с пълното ми доверие и е жена със здрав разум, не изключва възможността за естествено обяснение на феномена, подозренията за магьосничество са изказани именно от бащата на момичето. Твърди, че е видял със собствените си очи как дяволът в облика на млад мъж прегръща момичето в градината, след което се материализира в кълбо от дим и оставя след себе си слаб мирис на сяра***. Две други възпитанички на манастира свидетелстват, че много пъти са виждали дявола в компанията на Елизабета и че той й е подарявал скъпи скъпоценни камъни. Колкото и невероятно да звучи историята, с оглед на силната връзка между М. и Р.М.****, както и множеството му приятелства във Ватикана, ще ми е трудно официално да се усъмня в разсъдъка му и да обвиня дъщеря му единствено в разврат. Затова от утре ще започна провеждането на разпити на всички засегнати.
* Може да се изхожда с почти сигурна точност, че се има предвид Джовани Алесандро, конт Ди Мадроне (1502-1572).
** Има се предвид дете с демоничен произход.
*** Кълбото от дим и миризмата на сяра явно са измислени от конта с цел по-голяма правдоподобност на историята му.
**** Явно се касае за Рудолфо Медичи, чието сензационно самоубийство през 1559 г. вдига много шум.
ИЗ ИНКВИЗИЦИОННИТЕ ПРОТОКОЛИ
НА ДОМИНИКАНСКИЯ ОТЕЦ ДЖАН ПЕТРО БАРИБИ
(Разшифровано, преведено и добавени коментари и обяснителни бележки от доктор М. Джордано)
АРХИВ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА В ПАДУА
Глава 3
— Ксемериус?
Чувството на мокрота около врата ми беше изчезнало. Бързо включих фенерчето. Но стаята, в която се намирах, вече бе осветена от слаба крушка, висяща от тавана.
— Здравей — каза някой.
Завъртях се стреснато. Стаята бе пълна с всякакви сандъци и мебели, а на стената до вратата се бе облегнал бледен млад мъж.
— Най... най-важно е участието — заекнах аз.
— Гуендолин Шепърд? — попита той, също заеквайки в отговор.
Кимнах.
— Откъде знаете името ми?