Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Какво? — Очите на Лукас се ококориха зад очилата. — Но защо им е трябвало да правят такова нещо? Не мога да повярвам. Те никога не биха... Кога се е случило това?

— През 1994-а, в годината, когато съм се родила.

— През 1994-а Пол ще е на двайсет, а Люси на осемнайсет — каза Лукас повече на себе си, отколкото на мен. — Значи след две години, защото сега тя е на шестнайсет, а той на осемнайсет. — Лукас се усмихна извинително. — Разбира се, нямам предвид сега, а просто сега, когато идват, за да елапсират.

— През последните нощи не можах много да спя, затова имам чувството, че в момента мозъкът ми сякаш е от захарен памук. А и без това в смятането съм кръгла нула.

— Люси и Пол са... В това, което ми разказа, няма никаква логика. Те никога не биха направили нещо толкова безумно.

— Но са го направили. Мислех, че ти би могъл да ми кажеш защо. В моето време всички искат да ме убедят, че те са... лоши. Или луди. Или и двете. Но при всички случаи — че са опасни. Когато срещнах Люси, тя каза да те попитам за зеления ездач. И така — какъв е този зелен ездач?

Лукас ме зяпаше слисано.

— Срещнала си Люси? Нали току-що каза, че тя и Пол са изчезнали в годината на твоето раждане. — Но в този момент, изглежда, му хрумна нещо. — Ако са взели хронографа, тогава ти как пътуваш във времето?

— Срещнах ги в 1912 година при лейди Тилни. Има втори хронограф, който използваме.

— Лейди Тилни? Тя е мъртва от четири години. А вторият хронограф изобщо не работи.

Въздъхнах.

— Но сега работи. Виж, дядо — при тази дума Лукас трепна, — за мен цялата история е още по-заплетена, отколкото за теб, защото само допреди няколко дни нямах никаква представа за всичко това. Не бих могла нищо да ти обясня. Изпратиха ме тук, за да елапсирам. Боже, дори не знам как точно се пише тази тъпа дума, която вчера чух за първи път. Сега е едва третият път, когато пътувам във времето с помощта на хронографа. Преди това неконтролируемо се озовавах в миналото на три пъти, което изобщо не беше забавно. Всъщност всички мислеха, че братовчедка ми Шарлот е носителката на гена, защото е родена в определения ден, а майка ми е излъгала за моята рождена дата. Затова вместо мен, Шарлот е взимала уроци по танци, знае всичко за чумата и крал Джордж, може да се дуелира, да язди в дамско седло и да свири на пиано. А и един господ знае на какво още е обучавана в часовете й по мистерия... — Колкото повече говорех, толкова по-бързо извираха думите от мен. — Във всеки случай аз нищо не знам, освен откъслечните неща, които ми бяха съобщени, които действително не са нито твърде много, нито прекалено ясни. И което е още по-лошо: досега дори нямах време да осмисля всичко, което се случи. Лесли, най-добрата ми приятелка, провери всичко в Гугъл, обаче господин Уитман взе папката ни, но аз и без това бях разбрала само половината. Изглежда, всички очакват нещо специално от мен и сега са разочаровани.