Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
В горния десен ъгъл на екрана се появи малко квадратче със снимката на боинга, направена тази сутрин в Исландия. На опашката ясно се виждаше емблемата на „Куантъм“ и регистрационният номер — Н 47475 КЕ.
Лисарса отскочи назад като опарен. Самолетът на площадката отвън беше със същия регистрационен номер и… с липсващ двигател!
Значи бяха оцелели след атаката и бяха кацнали в Тенерифе без разрешение! Бяха живи и здрави!
Здрави? Та нали това бе самолетът със смъртоносната болест, застрашаваща живота на всички наоколо!
Лисарса зина в ужас. Жена му и децата му живееха само на няколко километра от летището. И съседите му, и приятелите му, и хиляди други хора…
Той грабна телефона и с разтреперана ръка набра номера на полицията. Не знаеше на кого друг да се обади.
Холанд остави Дик Роб в кабината и отиде до тоалетната, сетне реши да се поразтъпче, докато заредят самолета. Тъкмо седнаха да си поприказват с Рейчъл в горния салон, когато по уредбата се разнесе гласът на Роб.
— Моля командирът веднага да дойде в пилотската кабина!
— Сега пък какво има? — въздъхна Холанд.
— Мога ли пак да дойда с тебе? — попита Рейчъл.
— Ще се чувствам изоставен, ако не дойдеш — усмихна й се той.
— Джеймс, явно са разбрали кои сме! — посрещна ги с тревога Роб. — Спряха да ни зареждат! Някакви коли довтасаха и паркираха под носа ни, цистерните се оттеглиха встрани и един истеричен глас ме попита по интеркома дали сме „Куантъм“-66!
— Ти какво каза?
— Казах му, че не разбирам какво ме пита.
Навън изсвистяха гуми и две коли с червени въртящи се буркани спряха на петдесетина метра от носа на самолета. Холанд надникна през прозореца и видя няколко мъже с началнически вид, вероятно от управлението на летището, заобиколени от въоръжена охрана.
— Капитане, чувате ли ме? — попита след минутка плътен глас по интеркома.
— Да, чувам ви — отвърна Холанд.
Мъжът се представи — беше директорът на летището.
— Капитане, влезли сте в страната ни без разрешение. Пренасяте опасна болест. Не отваряйте никакви врати, ясно ли е?
— Ясно. Защо не дозаредите самолета и ще напуснем веднага.
— Чакам указания от правителството. Не мога да ви освободя без официално разрешение. Всеки момент ще пристигнат началниците на митническата и имиграционната служба, които също са възмутени от вашите действия.
— Господин директор, самолетът ни е повреден, горивото ни свършваше и нямах друг избор. Знаете, че при авария имам пълно право да се приземя.
— Капитане, вие представлявате заплаха за жителите на острова. Трябва да решим какво да правим с вас, но не мога да взема решението на своя глава.
— Какво има да решавате? Ние също искаме да напуснем летището възможно най-бързо. Моля ви да продължите със зареждането.
— Не можем да предприемем каквито и да е действия, преди нашето правителство да говори с вашето. Аз съм просто един дребен чиновник и изпълнявам нареждания отгоре.
— Значи няма да допълните резервоарите ни?
— Не, капитане — нямам право.
Холанд си спомни думите на Лий Ланкастър. Положението щеше да стане наистина критично, след като се намесят правителствени и военни сили.
По пътя за Тенерифе се бе запитал как ще постъпи, ако се случи нещо подобно, и тогава му хрумна един налудничав план, достоен за холивудски сценарий. Явно се налагаше да прибегне тъкмо към него…
Като част от професионалното си обучение, всеки пилот от гражданската авиация изучава начините за отвличане на самолети и методите за борба с въздушния тероризъм, разработени от авиокомпаниите и ФУА. Всъщност подготовката на цивилни пилоти в САЩ е истинска школа за бъдещи похитители: как да планираш отвличането, как да го извършиш и как да действаш по-нататък.
Не съм способен на подобно нещо, рече си Холанд. Та нали цял живот съм бил съвестният и изпълнителен служител, който вечно опира чужди пешкири.
„Не ви вярвам, капитане — бе казала възрастната дама. — Вие не мислите за себе си и затова ви нямам доверие.“