Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Часовникът на Пандора
Часовникът на Пандора - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Часовникът на Пандора

Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:

Напрежението в „Летище“ на Хейли.
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 143
Перейти на страницу:

Да, тя беше права, но за тогава. Сега нещата се бяха променили. Самият той се беше променил. Омръзнало му бе да е пионка в нечии ръце.

— Дик, запали всички външни светлини — светлините за кацане също.

Роб го изгледа изненадано и се поколеба.

— Веднага, Дик, ако обичаш!

— Добре де, добре. Мога ли поне да попитам защо?

— Сега ще видиш. — Холанд включи интеркома. — Сеньор Игнасио, там ли сте още?

— Да, капитане.

— Искам да ме изслушате много внимателно. Както вече сте разбрали, ние сме прословутият „Куантъм“-66, а не полет на „Юнайтед Еърлайнс“. Пренасяме такъв вирус, че ако го пуснем тук, в Тенерифе, цялото население ще погине за четири дни. Инкубационният период изтича след двайсет и четири часа, после всички на борда ще се изпонатръшкаме и до ден-два ще измрем. Мисля, че това ви е известно.

— Да, сеньор, известно ми е — отвърна плахо директорът след дълго мълчание. — Наистина голяма трагедия! Искрено съжалявам…

— Стига празни приказки, Игнасио. Изобщо не ме интересува дали съжалявате, или не. Въпросът е, че ние представляваме огромна заплаха за вас, така ли е?

— Така е, капитане.

— Добре, а сега внимавайте. На десетте врати на самолета има по една стюардеса. Всяка врата е оборудвана с надуваема аварийна пързалка. Щом наредя на стюардесите, те веднага ще отворят вратите, ще спуснат пързалките и двеста четирийсет и пет опасно заразни пътници ще се озоват навън. Въздухът на острова е влажен и вирусът ще се разнесе за секунди при всяко издишване. Не разполагате с такава бойна мощ, че да ни избиете всичките достатъчно бързо, а дори и да ни избиете, първият човек, излязъл от самолета, вече ще е заразил острова. Сега ясно ли ви е какво ще направя, ако не изпълните исканията ми, или да повторя? Не се съмнявайте в думите ми, не блъфирам.

— Но, капитане, това би било предумишлено убийство! Защо трябва да унищожавате още хора? Защо…

— Престанете с глупавите си въпроси. Не е важно защо. Важното е, че ако не напълните незабавно всичките ни резервоари с гориво, с изключение на третия, ще дам съответната заповед и за четири дни Тенерифе ще се превърне в безлюдна пустиня, осеяна с трупове.

— Капитане… моля ви! Трябва да разберете…

— Няма какво да разбирам — прекъсна го Холанд. — Сега аз диктувам условията. Ако ни заредите с гориво и с питейна вода, ще пощадим живота ви и ще си отлетим заедно със заразата. Ако ли не, всички ще измрете. И разкарайте тия проклети коли по-далеч от самолета ми! Дръзне ли някой да ме спре, когато запаля моторите, лошо му се пише! За последен път питам, ясно ли е?

— Не съм упълномощен да взимам подобни решения…

— А упълномощен ли сте да затриете цялото население на Тенерифе? Хайде, поне веднъж проявете малко мъжество, вместо покорно да чакате заповеди от началството! И така, какво решавате? Стюардесите стоят на вратите в очакване. Не забелязвам никаква промяна в нивото на горивото. Давам ви точно трийсет секунди да почнете да ни зареждате.

Чуха се някакви задъхани реплики на испански. Игнасио явно се консултираше с подчинените си.

— Капитане, ще изпълним желанието ви, но първо трябва да съединим шланга и…

Аха! Почваха да увъртат и да сучат, за да спечелят време. Е, този път нямаше да мине номерът.

— Добре — каза Холанд с благ тон. — На вниманието на стюардесите от първа лява, първа дясна, втора лява и втора дясна врата: пригответе се да отворите и да спуснете пързалките.

— Не, не, не! — развика се Игнасио. — Моля ви, капитане, веднага съединяваме шланга!

— До всички стюардеси: ако до трийсет секунди не получите нова заповед от мен, отваряте вратите, дори да чуете изстрели отвън.

— Зареждаме, капитане! — кресна с все сила Игнасио. — Зареждаме, зареждаме! Само не отваряйте вратите!

Холанд присви очи, поклати глава заканително и изчака петнайсет секунди. Нивото на горивото бавно тръгна да се покачва.

— Добре, Игнасио, виждам, че вече започнахте зареждането. Надявам се, че най-сетне се вразумихте и не замисляте някоя глупост. Един-единствен изстрел да чуя, и слизаме от самолета. Опитате ли се да ни възпрепятствате по какъвто и да е начин, ще последва същото.

— Капитане, не разбирам думата „възре…“.

— Възпрепятствате. Означава да ни спрете или да ни попречите. Comprende?

— Да, сър, разбирам! Няма да ви възреп… възпрепятстваме!

— Тогава разкарайте тези коли отпред! Моментално!

— Да, сър! Слушам, сър!

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)