Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Ако продължим за Мавритания, несполучилият нападател ще се постарае да ни довърши. Ако пък отидем на друго място, нашето правителство може само да реши да ни ликвидира, за да не причиним смъртта на милиони невинни граждани в някоя чужда страна. Най-разумно е наистина да изчезнем някъде за по-дълго време. Нищо чудно след час-два американските военни да получат нареждания да ни издирят и унищожат.
— Как така нашите военни? — задави се Холанд.
— Да, да, и Военновъздушните, и Военноморските сили. За тях ние сме същинска бомба със закъснител.
— Ами ако просто кацнем на Канарските острови и откажем да мръднем оттам?
— Това би било най-добре, Джеймс, но не знам доколко е изпълнимо — усмихна се Ланкастър. — Вярвам, че все някак ще успеем да се приземим, но бъдете сигурен, че постоим ли по-дълго там, в даден момент положението ще стане наистина критично. Като командир на полета вие трябва внимателно да обмислите нещата и да вземете решение.
— Не ви разбирам.
— Изборът е следният: или зареждаме и продължаваме да летим, за да сме по-далече от останалия свят, или засядаме неканени някъде и предизвикваме международен скандал с всичките му последствия. Според мен вторият вариант е по-добър, макар че рискуваме медиите да накацат като мухи и да привлекат вниманието на цял свят върху нас. Нали знаете, не е трудно да се инсценира някой инцидент, дори пред телевизионните камери.
— Какъв инцидент?
— Пожар, експлозия, прибързана реакция от страна на охраната като в Исландия… И все пак, предполагам, че е по-сигурно, отколкото да летим с три двигателя.
— Боингът е стара, изпитана машина, Лий — възрази Холанд. — Загубата на един двигател няма да ни изкара от строя.
— В такъв случай изглежда, че вече сте намерили решението.
Хотел „Хайят“, Вашингтон
Докато преговаряше с летищните власти в Тенерифе да заредят боинга с гориво, Ръсти Сандърс забеляза, че кредитът на телефонната му карта е на привършване.
— Бихме желали плащането да стане на място.
— Добре, можете да платите в брой или с кредитна карта, но ни е необходима малко повече информация, за да оформим документите. Кой е номерът на сметката?
Ръсти прехапа устни. Как да накара „Американ Експрес“ да одобри подобно плащане с личната му карта? Сумата вероятно бе огромна.
Може пък Холанд да има карта от компанията, нали трябва да си плаща, като зарежда по пътя? Дай първо да им напълним резервоарите, пък тогава ще му мислим.
— Ало, сеньор? Командирът ще ви представи кредитната си карта, като заредите самолета. Така става ли?
— Коя беше авиокомпанията?
Ръсти се поколеба. Представи си емблемата на „Куантъм“: голямо, изящно стилизирано „К“ на фона на американското знаме. Напомняше за емблемата на друга известна авиолиния, дори по едно време се говореше, че спорът за приликата ще стигне до съд.
— „Юнайтед Еърлайнс“, сеньор. Открихме нов клон и вече използваме самолети на лизинг — излъга Ръсти. В края на краищата какво пречи „Юнайтед“ да наема самолети от „Куантъм“?
Четирийсет минути по-късно Ръсти и Шери, която бе провела други разговори от телефона в банята, се събраха да обсъдят какво са успели да постигнат. Горивото и водата бяха уредени, но не и почистването на тоалетните — единствената кола, пригодена да обслужва самолети от типа на „Боинг 747“, била повредена. Трябвало да изчакат до следващата спирка за тази услуга.
А може би така е по-добре, помисли си Ръсти. Какво би станало, ако изсипят биологически заразни отпадъци на летището?
Обади се на Джеймс Холанд и му докладва за свършеното.
— Капитане, ще трябва да се представите като полет на „Юнайтед Еърлайнс“. Излъгах ги, че сте ново подразделение на компанията.
— „Юнайтед“ ли? — стресна се Холанд. „Юнайтед“ бяха най-върлият им съперник!
Ръсти усети притеснението му.
— Друго не можах да измисля, а пък и емблемите ви си приличат. Всъщност защо не вземете да изгасите задните светлини, та да не се вижда емблемата ви?
— Отдавна сме ги изгасили — отвърна Холанд.
На борда на Полет 66
Деветдесет километра преди Тенерифе Холанд пое отново управлението и снижи самолета до шейсет метра над морското равнище. Знаеше, че при подобна височина дори радарите на острова да уловят някакъв сигнал, той ще е толкова неясен, че испанските Военновъздушни сили надали ще се втурнат да пускат изтребители подире му.