Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Да, господин президент — кимна бавно Рот. — И не само да ги заплашим. Като вземем предвид реалната биологическа опасност, може да се наложи действително да го сторим.
Хотел „Хайят“, Вашингтон — 19:12 ч (0012 Z)
След като получи потвърждение, че „Куантъм“-66 се е приземил в Тенерифе, Ръсти Сандърс реши да рискува и позвъни на един стар приятел във Военното разузнаване. Колегата му явно се притесни, че разговаря от работното си място със служител на ЦРУ, преследван от незнайна подмолна групичка в управлението, но все пак записа номера на клетъчния телефон на Шери и обеща веднага да им съобщи, ако научи нещо ново за боинга.
— Не бих го направил дори заради теб, Ръсти, ако не бях сигурен, че интересът ти е оправдан. Разбрах, че от вчера работиш по случая.
— Нямаш представа колко съм ти благодарен, Стан.
— Само вътрешен човек би могъл да знае как ни изиграхте снощи с доклада пред Белия дом. Интересно защо Рот толкова държеше да ни изпревари.
— И аз това се чудя, но явно всичко е въпрос на конкуренция между ведомствата.
— До гуша ми дойде от конкуренти! Добре, Ръсти, ще се чуем пак.
Ръсти се сбогува и затвори телефона. Нарочно не бе споменал, че поддържа връзка с командира на „Куантъм“-66. Сега трябваше да се обади и на Джеймс Холанд, но беше крайно време да напуснат стаята. Семейство Холингсуърт и бездруго чуха прекалено много.
Двамата с Шери им благодариха за съдействието и тихичко се измъкнаха в коридора. Количката на чистачката стоеше отдясно, затова свиха вляво и забързаха към аварийната стълба в другия край.
— Телефонът ти включен ли е? — попита Ръсти.
— Да — отвърна Шери. — Къде отиваме сега? Самолетът е още в Тенерифе, нали? Може би чакат да им дадем някаква информация.
— Трябва да им се обадим и да разберем какво са решили. Последния път Холанд още се колебаеше накъде да се отправи и дали изобщо да напуска острова.
Шери залепи пръст на устните си и подаде глава от стълбището. Някакъв мъж с тъмен костюм излезе от асансьора, подмина количката на чистачката и почука на една врата в отсрещния край на коридора. Постоя малко, огледа се внимателно и едва тогава извади от джоба си ключ и влезе в стаята.
— Какво има, Шери? Мислиш, че сме в опасност ли?
— Да — кимна тя.
— Аз също — каза Ръсти. — Имам лошото предчувствие, че Рот ще се опита да се отърве от нас. Може и да си въобразявам, но…
— Не си въобразяваш. Нали го подозирахме, че е помогнал на „Ал Акба“ да се докопа до боинга? Е, ето че някой вече атакува самолета и се опита да го взриви! Ти си казал на Рот какво знаеш и ако той наистина е отговорен за покушението, двамата с теб се превръщаме в неудобни свидетели. ЦРУ уж отдавна не ликвидира хора, но Рот надали ще играе по правилата.
— Тоест?
— Тоест опасенията ти са съвсем основателни. Всичко може да се случи. Не забравяй, че изпратиха бандити да тършуват в апартамента ти. Давай да вървим.
Бързо заслизаха по стълбите. Ако се бяха забавили още миг, щяха да видят как мъжът с тъмния костюм напусна стаята, в която бе влязъл малко преди това. Отиде до количката на чистачката, почука на отворената врата, за да привлече вниманието на жената, и я попита дали някой на етажа се е заключил в стаята си и отказва услугите й.
На петия етаж Ръсти и Шери взеха сервизния асансьор и слязоха в подземието. Прекосиха зле осветените коридори, изкачиха задните стълби и се озоваха в дъното на хотелския ресторант.
— Кухнята сигурно има отделен вход за доставка на продукти — прошепна Шери. — Оттам можем да се измъкнем на улицата.
Ръководителят на двучленния екип, изпратен с поръчение да обезвреди д-р Ръсти Сандърс, вече изнемогваше от непосилната задача да наблюдава едновременно фоайето и шестте изхода на хотела.
Безнадеждна работа! — рече си той и се отправи към кухнята за поредната проверка на задните изходи. Точно реши, че пак се е разкарал напразно, когато край него премина самият Сандърс, следван от мистериозната си придружителка.
Агентът се огледа бързо. Всичко беше като по поръчка: в момента наоколо нямаше хора и Сандърс и жената бяха сами в коридорчето към задната врата. Къде ще намери по-идеални условия?
— Извинете! — тръгна подире им. — Господине! Госпожо! Бихте ли почакали един момент?