Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Изплашени до смърт, пътниците му се подчиниха безпрекословно.
Барб получи поръчение да се оправя със служителите на летището, ако се наложи да разговарят с тях. Щеше да открехне най-задната врата и да им обясни, че още не са минали митническа проверка и затова никой не може да влиза или излиза от самолета.
— Когато разберат кои сме, ще побеснеят — каза Роб. — Веднага ще решат, че сме заразили целия остров.
— Нямаме друг избор — сви рамене Холанд. — Пък и нали се надяваме, че не пренасяме никакъв вирус? Ако всичко мине по план, ще си тръгнем оттук много преди да се усъмнят в нас.
— Дай боже да си прав. А после къде ще отидем?
— Мисля, че вече намерих добро решение. Ще ти кажа след малко.
В отговор на звъненето от наземния екипаж при носа на самолета Холанд превключи на канала за вътрешна връзка и натисна бутона за предаване.
— Командирът на полета. Слушам.
— Капитан, капитан! — продъни ухото му възбуден мъжки глас със силен испански акцент. — Няма двигател на номер четири! Липсва двигател, comprende?
— Да, да, comprende — отвърна Холанд. — Не се безпокойте. Само заредете самолета, но без да пълните третия резервоар.
— Но, капитан… вие няма двигател! А без двигател не можете лети, si?
— Повярвайте ми, сеньор, всичко е наред. Сега ще закараме самолета в ремонтната база.
— Да, но… — обърка се испанецът. — Нали чартърен полет? Как без двигател?
— Подготвяме се за чартърен полет. Знаем, че единият двигател се откъсна, затова караме самолета празен.
Последва мълчание.
— Сеньор — опита отново Холанд, — разбрахте ли за третия резервоар?
— Да, да, не пълним трети резервоар. Значи няма пътници на борд?
— Няма.
Човекът замълча — явно обмисляше ситуацията. Чуваше се как разговаря с някой на площадката.
— А къде отива за ремонт? — попита най-накрая.
— В Мадрид! — Холанд вече губеше търпение. — Ще ремонтираме самолета в „Иберия“.
— А, добре, добре, капитан — успокои се мъжът, като чу името на испанската национална авиокомпания.
След пет минути нивото на горивото в резервоарите почна да се покачва.
Местният ремонтен техник на „Иберия“ Франсиско Лисарса седеше зад олющеното бюро в офиса си на летището, гледаше през мръсните прозорци към боинга на отсрещния перон и се чудеше възможно ли е компетентен и съвестен екипаж да кара самолет с липсващ двигател, висящи кабели, пробои в крилете и продупчен резервоар, без да отстрани поне по-големите повреди. От почуда дори забрави яда си, че го принудиха да стои до късно вечерта, вместо да се прибере вкъщи при любещата си съпруга.
Пилотът на боинга бе казал на местния координатор, че с ремонта ще се заеме базата на „Иберия“ в Мадрид. Но как смятаха да стигнат дотам, след като от единия резервоар течеше гориво, а долната страна на дясното крило бе пробита и нацепена?
Лисарса позвъни на базата в Мадрид, свърза се с дежурния и му обясни случая.
— Искате ли да спра теча и да оправя кабелите, преди самолетът да тръгне към вас?
— За какъв самолет ми говориш, Франсиско? — учуди се дежурният. — Нямаме заявка за подобен самолет.
Лисарса затвори телефона озадачен — възможно ли е командирът на полета да лъже? Взе Международния авиационен справочник, за да потърси управлението за ремонт и поддръжка на „Юнайтед Еърлайнс“ в САЩ, после се замисли не е ли по-добре да се обади на „Куантъм Еърлайнс“ и да види те какво ще наредят.
„Куантъм“, „Куантъм“, взе да си повтаря наум, докато прелистваше указателя. Изведнъж изпусна книгата и се хвана за главата.
— Madre de Dios! — извика той и се втурна към телевизорчето в ъгъла на стаята.
Апаратът работеше почти непрекъснато, особено откакто един приятел радиотехник го прикачи към сателитната антена, но днес следобед Лисарса го изключи, защото му омръзна да слуша все едни и същи новини по Си Ен Ен.
Докато чакаше телевизора да загрее, той погледна отново към пострадалия боинг навън. Не се виждаше емблемата на „Юнайтед Еърлайнс“, но за сметка на това ярките лампи на площадката осветяваха емблемата на „Куантъм“ върху опашката заедно с регистрационния номер Н 47475 КЕ.
На екрана постепенно изплува лицето на телевизионния водещ в Атланта. Повтаряше основните моменти от познатата на Лисарса история за някакъв американски „Боинг 747“, заразен с изключително опасен вирус. Наличието на вируса било потвърдено и хората на борда сигурно щели да умрат. Никоя страна, включително и САЩ, не смеела да ги приеме на своя територия. Ако вирусът попаднел в населено място, можел да убие милиони. После дошло съобщението, че самолетът е катастрофирал — носели се даже слухове, че е свален.