Часовникът на Пандора

После двамата се качиха отново в колата и изчезнаха тъй светкавично, както пристигнаха.

Цистернаджията се приближи към Юри, попълни набързо една разписка и му я подаде. Юри добави двеста долара над сметката — беше сигурен, че работникът няма да откаже тлъстия бакшиш въпреки явното си презрение към арабите и арогантното им разточителство.

Испанецът преброи парите, измънка „благодаря“ и скъта двестате долара в джоба си. После понечи да си тръгне, но Юри му махна с ръка да остане.

— Senor! Que es el problema con sus amigos?

— Que? — смути се работникът.

— Sus amigos, en el automovil. Que dicen ellos a usted?

Човекът разпери ръце и заклати глава.

— Английски знаете ли? — попита Юри.

— Малко.

— Добре, тогава да опитаме на английски. Вашите приятели изглеждаха доста разтревожени. Станало ли е нещо?

— Приятели ли? Кои приятели?

— Онези в колата.

— А, да — окопити се испанецът. — Имало странно… странна случка в Тенерифе.

— Каква случка?

— Някакъв самолет с болест на борда кацнал без предупреждение. Искал гориво. Виждали ли сте „Боинг 747“?

— Да.

— Знаете, че „Боинг 747“ е с четири двигателя. Е, онзи в Тенерифе имал само три. Единият бил паднал.

Сякаш гръм порази Юри. Притъмня му пред очите, коленете му се подкосиха и за малко да изгуби равновесие. „Боинг 747“ с болни пътници и липсващ двигател, та това можеше да е само „Куантъм“-66! Значи не беше постигнал нищо. Ракетата просто бе откъснала единия им мотор, а те бяха успели да се промушат между радарите и да избягат!

— Сега заплашвали директора на летището, че ако не ги заредят с гориво…

— Да?

— … ще пуснат болните навън да заразят всички на острова.

Юри сграбчи работника за рамото.

— Още ли са там?

— Какво? Не разбирам, сеньор.

— Боингът още ли е на летището в Тенерифе?

— Не знам.

— Имате ли радиотелефон? Можете ли да се свържете с началника си — с вашия jefe?

— Si.

— Обадете му се веднага! — Юри пъхна още двеста долара в ръката му. Испанецът погледна банкнотите и се ококори. — Помолете го да провери дали самолетът вече е отлетял от Тенерифе. Si?

— Si, senor!

Юри запристъпя нервно от крак на крак. Едва се сдържаше да не се метне на гълфстрийма и да отхвърчи към Тенерифе. От картата знаеше, че островът е съвсем наблизо, спомняше си името му от страшната катастрофа на два боинга, сблъскали се на летището през 1986 г.

Можеше да вземе разстоянието за половин час, макар че нямаше представа какво ще прави, след като се озове там.

В едно обаче беше сигурен: щастливото му бъдеще с Аня висеше на косъм. Трябваше на всяка цена да унищожи проклетия боинг.

Испанецът извади портативен радиоприемник от кабината на цистерната, изломоти нещо и изчака началникът му да отговори.

— El jefe чул по радиото, че самолетът вече е с включени двигатели и всеки момент ще напусне летището.