Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
На борда на Полет 66
Холанд помоли Барб Ролинс да доведе посланик Ланкастър в пилотската кабина и свика малък съвет.
— Както ви е известно, някой се опита да ни нападне и продължава да ни преследва — започна той. Разказа им за разкритията на Сандърс и им обясни по-подробно за извършените след загубата на двигателя маневри. — Знаехме, че пътниците ще си изгубят ума от страх, като тръгнем да пикираме, но нямаше време да ги предупредим по уредбата. — Съобщи също, че трябва да останат ниско, за да избягнат радарите, и че им предстои труден избор. Не премълча и най-страшното. — Според Сандърс ние по всяка вероятност не сме заразени, но целият свят, включително и нашият президент, вече ни има за покойници. Аутопсията не е потвърдила наличието на вирусна инфекция, но медиите разпространиха точно обратното и Сандърс подозира, че тази версия им е подхвърлена от ЦРУ. Никой не иска да има вземане-даване с нас. Смятат ни за по-страшни и от чума. Не можем да се свържем дори със собствената си авиокомпания. Всяко обаждане оттук ще е сигнал, че сме още в полет, и ще привлече вниманието на терористите, които са ни хванали на мушката. Сега се правим на умрели, за да избегнем повторен удар и да спечелим време. Когато минат двайсет и четири часа, без да има заболели на борда, отношението към нас ще се промени. Но в това време ЦРУ заедно с някакви фанатици от Близкия изток ще търсят всевъзможни начини да ни ликвидират.
— Чакай малко, Джеймс — намръщи се Барб Ролинс. — Искаш да кажеш, че в момента на света има един-единствен човек, който знае, че сме живи? Съдбата ни е в ръцете на някакво ченге от ЦРУ, което седи и си говори с теб по телефона от хотелската стая във Вашингтон, така ли?
— Знам, че ти се струва…
— А на вас как ви се струва? — прекъсна го тя и се обърна към присъстващите. — Що за измишльотини? Остава сега в кабината да влезе и Магьосникът от Оз!
— Барб, повярвай ми, това е самата истина.
— Сигурен ли си? — попита тя с явно недоверие.
— Виж тази празна конзола, Барб. — Холанд посочи десния прозорец. — Там беше четвъртият двигател, преди да го откъсне взривът от ракетата, който всички чухме. Летяхме си най-спокойно над океана, без да нарушаваме ничие въздушно пространство, и изведнъж ни нападнаха. Защо? Колкото и да ти изглежда абсурдно, фактите подкрепят твърденията на Сандърс.
— Мога ли и аз да добавя нещо, Джеймс? — обади се Лий Ланкастър. — От дълго време съм в политиката и знам, че това, което на странични наблюдатели като нас често ни се струва направо плод на болно въображение, всъщност е резултат от верижното мислене на посредствени личности, сдобили се с извънредно голяма власт. От едно заключение стигат до друго, после до трето и тъй нататък… Самата поредица от съждения може и да е логична, но крайният резултат — не, защото първоначалното съждение е било прибързано. Нас сега са ни обявили за смъртоносна заплаха за цялото човечество. Нито ние мислим така, нито фактите до момента го потвърждават, но ония там, долу, които трябва да взимат бързи решения, без да имат време да си поразмърдат мозъка, са го приели като неоспорима истина.
Докато го слушаше, Холанд изучаваше с любопитство лицето на Ланкастър. Кожата му бе катраненочерна, но очите му излъчваха топлота, увереност и спокойствие. Нищо чудно, че оказва толкова благотворно влияние върху нестихващия ураган от диви страсти в Близкия изток.
— Господин посланик…
— Джеймс, майка ми ме е кръстила Лий, а не „посланик“.
— Извинете. Лий, значи вие смятате, че Сандърс ми е казал истината?
— Та вие сам си отговорихте на въпроса преди малко, Джеймс. Нали летим без един двигател? Надали хора от ЦРУ са управлявали самолета, изстрелял ракетата, но се обзалагам, че са помогнали с всичко останало. Както ви казах, те вече са си направили изводите и… — Ланкастър се умълча.
— Да? — подкани го Холанд.
— Когато нашите правителствени служби открият, че сме живи, вместо да преосмислят предишните си заключения, сигурно ще се почувстват длъжни да предприемат още по-драстични мерки, произтичащи от същите тези заключения.
— В какъв смисъл? — сопна се Барб.
— Вероятно ще разсъждават така: ако „Куантъм“-66 избяга, той ще зарази някое населено място и ще застраши живота на хиляди, дори милиони хора. И ще решат на всяка цена да предотвратят подобна опасност — ако не по пътя на убеждението, то чрез сила.
— Лий, правилно ли ви разбирам? — попита тихо Холанд.