Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Демони? — попита Амиранта.
— По-късни данни ни наведоха тъкмо на тази мисъл.
— Ако демоните по някакъв начин са се добрали до този свят и са започнали да го опустошават — каза Пъг, — накрая всички живи същества са били изтребени. И тогава те са се нахвърлили един срещу друг. А последният е издъхнал от глад.
Амиранта и Гуламендис се спогледаха и чародеят каза:
— Никога не съм срещал демон, който се е задържал някъде достатъчно дълго, че да умре от глад.
Елфът се усмихна и кимна в знак, че е съгласен.
— Случвало се е да храня някои, докато са ми полезни, но когато приключа, ги прогонвам обратно в тяхното царство. Докато не се срещнахме с Демонския легион, никога не се бях замислял как би се държал един свободен демон в нашия свят.
— На мен пък ми се е налагало да гоня свободни демони — отвърна Амиранта. — Без да се хваля, ще кажа, че съм отървал този свят от няколко зли създания.
— Не се и съмнявам — обади се със сух глас отец-епископът.
Амиранта отново насочи вниманието си към Гуламендис.
— Ако някой не особено опитен и слабоволев Укротител на демони надцени способностите си, може да изпусне призования демон. През последните няколко години преследвах поне десетина такива.
На вратата на градината се появи Джоми и Пъг му махна да влезе.
— Миранда замина — докладва червенокосият. — Каза ми да ти предам, че ще се върне скоро. — Огледа се и попита: — Да си вървя ли?
— Не, остани — каза Пъг. — Скоро ти също ще се забъркаш във всичко това.
Джоми кимна и седна до Томас.
— Сред моите сънародници аз съм донякъде низвергнат — призна Гуламендис. Забеляза, че Амиранта се усмихва с разбиране, и добави: — Мнозина винят мен и други като мен за нещастията, които ни споходиха.
— Макар да разполагате с доказателства, че демони са нападали и други светове, преди да се появят на вашия, така ли?
Гуламендис кимна и каза тъжно:
— Моите сънародници по природа са по-склонни да търсят виновни, отколкото да се справят с проблемите.
— Доскоро не се бяхме сблъсквали с проблемите, за които говориш — отбеляза Амиранта. — Дори сега не съм убеден, че става въпрос за заплаха с подобни мащаби. Почти съм сигурен, че моята неочаквана среща с демона бе дело на определен човек, който цели да предизвика хаос с някакви свои цели.
— Почти или съвсем? — попита Гуламендис.
— Съвсем. Той се намеси, докато призовавах демон, и едва не ме погуби. Опитах се да повикам познат демон, а вместо това се изправих срещу опасен боец, какъвто не бях виждал никога.
— Невероятно. — Елфът поклати глава. — Не бях чувал някой да се намесва по подобен начин при заклинание за призоваване. Случвало се е да ме прекъсват, но никога… да променят процеса. — Той присви очи. — Това би изисквало магия с невероятна сила…
— И умение — добави чародеят. — Промените в заклинанието трябва да се извършват в строго определени моменти.
Двамата експерти по демони очевидно бяха на прага да потънат в дискусия върху тънкостите на занаята си, така че Пъг реши да се намеси.
— Изумен съм не по-малко от вас, но трябва да обсъдим един много по-важен въпрос — а именно: защо?
— Защо? — повтори Амиранта. — Както вече казах, брат ми се опитва да ме убие от години.
— Брат ти? — попита Гуламендис.
— Ще обясня — рече Амиранта и се обърна към Пъг. — Учуден съм, че е развил подобни умения, а не че се опитва да ме убие.