Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Няма начин, Райм. Няма да стане.

Бъргър изглеждаше смутен. Райм предположи, че в прак­тиката си лекарят се е сблъсквал с всякакви истерични изблици. Основният проблем на Бъргър го създаваше не този, кой­то е решил да умре, а онези, които искат той да остане жив.

Том издумка по вратата.

-      Всичко е наред, Том - извика Райм. - Остави ни.

После се обърна към Сакс:

-      Нали вече се сбогувахме? Недей да разваляш добрия край.

-      Не можеш да го направиш.

Кой ли ѝ беше пуснал мухата? Сигурно Пит Тейлър. Раз­брал е, че двамата с Том лъжат.

Очите на Сакс се спряха върху трите предмета на ма­сата: брендито, хапчетата и найлоновия плик. И гумената лента, подобна на онези, които все още носеше на обувки­те си. (Колко пъти, след като Райм се върнеше вкъщи от някое местопрестъпление, Блейн поглеждаше ужасена гу­мените ленти върху обувките му и казваше: „Всички ще си помислят, че съпругът ми няма пари за нови обувки и връз­ва подметките си, за да не паднат. Не бъди разсеян, Лин­кълн!“)

-      Сакс, свали белезниците на лекаря. И ме остави на мира, ако обичаш.

Тя се изсмя дрезгаво:

-      Съжалявам. В Ню Йорк това се смята за престъпле­ние. Могат да го съдят за опит за убийство.

-      Просто разговарях с пациента - каза Бъргър.

-      Затова ще ви предявят само обвинение в опит за убий­ство. Може би трябва да публикуват името ви в криминалната хроника.

-      Линкълн - каза уплашено Бъргър. - Не мога...

-      Няма страшно, ще се разберем - успокои го Райм. - Сакс, моля те.

Тя стоеше разкрачена, поставила заплашително ръце на кръста.

-      Хайде - заповяда на лекаря.

-      Сакс, нямаш представа колко е важно това за мен.

-      Няма да ти позволя да се самоубиеш. .

-      Да ми позволиш ли? Да ми позволиш? И от къде на къде трябва да искам разрешение от теб?

-      Госпожице... Полицай Сакс - започна Бъргър, - решението е негово и е взето в пълно съзнание. Линкълн знае повече от всички останали пациенти.

-      Пациенти ли? Искате да кажете жертви.

-      Сакс! - промълви Райм, като се опитваше да не звучи отчаяно. - Нужни ми бяха години, докато намеря някого, кой­то да ми помогне.

-      Може би защото това, което си решил, не е правилно. Замислял ли си се някога над това? Защо точно сега, Райм? Точно по средата на разследването.

-      Ако получа нова криза или инсулт, може да загубя всяка способност за комуникация. Ще остана в съзнание че­тиридесет години, абсолютно неподвижен. И ако мозъкът ми още функционира, никой няма да се наеме да ме отърве от страданията ми. Сега поне мога да кажа какво искам.

-      Ама защо?

-      Защо не? Кажи ми. Защо не?

-      Ами... - Аргументите против самоубийството бяха тол­кова явни, че тя изпита затруднения да ги изкаже. - Защото...