![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Защо, Сакс?
- Защото това е постъпка на страхливец.
Райм се изсмя.
- Наемаш ли се да спориш на тази тема, Сакс? Хайде, защити мнението си. „Страхливец“, казваш. Напомня ми за сър Томас Браун, който казва: „Когато животът е по-ужасен от смъртта, тогава наистина си струва да живееш.“ Смелост пред лицето на непоносими страдания... Класически аргумент в полза на живота. Ако е вярно, защо да даваме упойка на пациентите при операция? Защо да произвеждаме аспирин? Защо да лекуваме счупените крайници. Защо да предписваме обезболяващи? Извинявай, но не виждам нищо хубаво в болката.
- Ама теб не те боли.
- А как ще определиш кое е болка, Сакс? Липсата на сетивност не е ли също болка?
- Можеш да си полезен на хората. Виж колко много неща знаеш. Криминология, история...
- А, аргументът за обществената полза. Много е разпространен.
Райм погледна Бъргър, но лекарят запази мълчание. Интересът му явно бе насочен към прешлена на масата. Вдигна го и го завъртя в заключените си с белезници ръце. Райм си спомни, че преди е работил като ортопед. Обърна се отново към Сакс:
- Кой е казал, че човек трябва да върши нещо полезно за обществото? Освен това аз мога да причиня и някаква вреда. Някакво зло, на околните или на себе си.
- Такъв е животът.
Райм се усмихна.
- Само че аз избрах смъртта, не живота.
Сакс се размърда неловко, като че мислеше усилено.
- Ами... просто смъртта не е естествена. Животът е естествен.
- Така ли? Фройд не би се съгласил. Той се отказва от принципа на удоволствието и започва да говори за друга сила - нееротична агресия, както я нарича. Сила, която се стреми да разтрогне връзките, които си създаваме в живота. Собственото ни разрушение също е природна сила. Всичко умира, какво по-естествено от това?
Сакс отново се занеса яростно.
- Добре - каза тя. - Животът ти е труден. Но си мислех... че ти обичаш предизвикателствата.
- Предизвикателства ли? Нека ти кажа за моите предизвикателства. Една година бях на изкуствен бял дроб. Виждаш ли белега от трахеотомия на гърлото ми? Е, с упорити упражнения и голяма воля успях да се откача от апарата. В интерес на истината, малко хора могат да се похвалят с такива мощни бели дробове като моите. Това е пример за учебниците по медицина, Сакс. Това ми отне осем месеца. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Осем месеца само за да възстановя един основен жизнен процес. Не ти говоря за умения като рисуване или свирене на цигулка. Осем месеца само за да се науча да дишам.
- Но положението ти може да се подобри. След някоя година може да открият лечение.
- Не. Нито след една, нито след десет години.
- Не можеш да бъдеш сигурен. Сигурно правят някакви изследвания...
- О, със сигурност правят. Искаш ли да ти кажа какво правят? Вече съм специалист в тази област. Трансплантират ембрионална нервна тъкан в увредената, за да предизвикат регенерация на аксоните. - Сложните понятия излязоха с голяма лекота от устата му. - Засега няма задоволителни резултати. Някои лекари използват химически стимулатори на регенерацията. Никакъв резултат. Не и при висшите организми. При нисшите има доста добър ефект. Ако бях жаба, вече щях да скачам.
- Значи има учени, които работят по проблема.
- Има. Ама от тридесет години не са постигнали нищо.
- Щом смятат, че може да открият нещо, сигурно има някаква надежда.
Райм се изсмя. Добра логика.
Сакс тръсна гъстата си червена коса.
- Ти си полицай. Самоубийството е незаконно.
- И смъртен грях също. Индианците дакота вярват, че духът на самоубиеца ще обикаля вечно около дървото, на което се е обесил. Това спряло ли е самоубийствата? Не
- Слушай, Райм. Ето последния ми аргумент. - Сакс кимна към Бъргър. - Ще го отведа и ще го хвърля зад решетките. Опровергай ме, ако можеш.
- Линкълн... - изстена уплашено лекарят.
Сакс го хвана за рамото и го поведе към вратата.
- Не! - изхленчи Бъргър. - Недейте.
Когато Сакс посегна да отвори, Райм извика:
- Сакс, преди да го направиш, отговори ми на един въпрос.
Тя спря, с ръка на дръжката.
- Само на един въпрос.
Тя се обърна.
- Ти някога имала ли си желание да се самоубиеш?
Сакс отключи шумно.
- Отговори ми - настоя той.
Тя не отвори вратата. Остана с гръб към него.
- Не, никога.
- Щастлива ли си?
- Като всички.
- Никога ли не си изпадала в депресия?
- Не твърдя такова нещо. Но не съм искала да се самоубивам.