![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Бълваш пот като фонтан.
- Но само от врата нагоре - отбеляза Райм.
- Това нормално ли е? - попита Сакс.
- Да. Така работи организмът. Терморегулацията на останалата част от тялото е повредена. Нямам нужда от аксиален дезодорант.
- Аксиален ли?
- За подмишниците - обясни Райм. - Първият ми болногледач никога не казваше „мишница“. „Ще те повдигна за аксиалните стави, Линкълн.“ Или: „Ако чувстваш, че ще изригнеш, не се притеснявай, Линкълн.“ Наричаше се „грижополагач“. Така пишеше в препоръките му. Нямам представа защо го наех. Много предразсъдъци имаме, Сакс. Мислим си, че ако наречем нещо с друго име, ще го променим. Извършител - престъпник. Но онзи „грижополагач“ си оставаше просто санитар и смърдеше отвратително под мишниците. Прав ли съм, Том? Няма от какво да се срамуваме. Това е почтена професия. Трудна, но почтена.
- Харесвам трудностите. Затова дойдох.
- Ти какъв си, Том, болногледач или грижополагач?
- Аз съм светец.
- Я, пак започна да остроумничи. Ама и със спринцовката работи чевръсто. Неведнъж ме е съживявал.
Райм изведнъж се разтревожи, че Сакс го е видяла гол. Без да я поглежда, добави:
- Май и на теб трябва да ти благодаря, Сакс. Поигра ли на Клара Бъртън321?
Срам го беше да я погледне в очите.
- Не - отвърна Том. - Спасих те със собствените си ръце. Не исках тези чувствителни души да се отвратят от отпуснатия ти задник.
„Благодаря ти, Том“ - помисли си Райм. После изръмжа:
- Хайде, махай се сега. Искам да поговоря по случая със Сакс. Насаме.
- Трябва да поспиш.
- Разбира се. Но трябва да обсъдим някои неща по разследването. Хайде, лека ти нощ.
Том излезе. Сакс си наля малко уиски. Наведе се и вдиша ароматните изпарения.
- Кой ме издаде? - попита Райм. - Пит ли?
- Кой?
- Доктор Тейлър, травматологът.
Тя се замисли достатъчно дълго, че той да се увери в предположението си. Накрая тя каза:
- Загрижен е за теб.
- Виждам. Точно това е проблемът. Бих искал да се грижеше малко по-малко. Знае ли за Бъргър?
- Подозира.
Райм се намръщи.
- Виж, кажи му, че Бъргър е стар приятел. Че... Какво има?
Сакс издиша бавно, сякаш се наслаждаваше на дима на цигара:
- Не само искаш да те оставя да се самоубиеш, ами и ме караш да лъжа единствения човек, който може да те разубеди.
- Той не може да ме разубеди.
- Защо тогава да го лъжа?
Райм се засмя:
- Нека просто оставим доктор Тейлър в неведение за няколко дни.
- Добре. Господи, трудно се излиза на глава с теб.
Той я погледна в очите:
- Защо не ми разкажеш?
- Какво?
- Кой е този, когото все още жалиш?
- Много са.
- Например?
- Виж некролозите във вестника.
- Хайде, Сакс.
Тя поклати глава. Загледа се в уискито си с лека усмивка:
- Не, няма да ти кажа.
Той отдаде мълчанието ѝ на нежеланието да споделя интимните си чувства с човек, когото познава едва от един ден. Което му се струваше смешно, като се има предвид, че бе седнала до кутия с катетри и тубичка вазелин. Нямаше намерение да я насилва повече. Затова остана изненадан, когато тя промълви:
- Просто... просто... О, по дяволите.
Сакс заплака, вдигна ръка да избърше сълзите си и разля цяла чаша от най-качественото уиски по паркета.
26.
- Не мога да повярвам, че споделям това с теб.
Тя седеше в дълбокото кресло. Вече не плачеше, въпреки че лицето ѝ бе почти толкова червено, колкото косата ѝ.
- Продължавай - окуражи я той.
- Този мъж, за когото ти казах. Щяхме да си купуваме жилище.
- А, онзи с колито ли. Гаджета ли бяхте?
„Тайният любовник“ - помисли си Райм.
- Да, ходехме заедно.
- Мислех си, че си загубила баща си.
- Не. Татко почина преди три години. От рак. Но знаехме, че ще се случи. Може да се каже, че бяхме подготвени. Но Ник...
- Убиха ли го?
Тя не отговори на въпроса.
- Ник Карели. И той беше ченге. Детектив трети разряд. Работеше в „Улична престъпност“.
Името му беше познато. Райм не я прекъсна.
- Живяхме заедно известно време. Говорехме и за женитба. - Тя замълча, като че подреждаше мислите си. - Работеше под прикритие. Така че пазехме връзката си в тайна. На улицата в никакъв случай не биваше да се разчуе, че ходи с полицайка. - Сакс се изкашля. - Трудно ми е да го обясня. Разбираш ли, всичко си беше... между нас. Не го правехме... много често. За Бога, не съм имала друг преди Ник. Много се разбирахме. Той знаеше, че искам да си изпълнявам добре задълженията, и нямаше нищо против. И аз приемах работата му под прикритие. Имахме такива... отношения. Нали се сещаш, двамата напълно се разбирахме. Бил ли си някога в такива отношения? С жена.