![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Каза, че обичаш да караш кола. Такива хора обикновено обичат да карат бързо. Ти също, нали?
- Да, понякога.
- С колко най-много си карала?
- Не знам.
- Над сто и двадесет?
Тя се усмихна презрително:
- Естествено.
- Над сто и петдесет?
Тя вдигна палец нагоре.
- Сто и шейсет? Сто и осемдесет? - попита той, като се усмихваше учудено.
- Двеста петдесет и два.
- Ихаа, Сакс, впечатлен съм. Добре, като караш толкова бързо, не си ли помисляш, че някой път, по някаква случайност, може да ти се случи нещо? Да ти се счупи ос или нещо друго, да спукаш гума, на пътя да има локва масло?
- Нямаше голяма опасност. Да не съм луда?
- Нямало голяма опасност. Но като караш със скоростта на витлов самолет, все пак има опасност, нали?
- Сега да ме поучаваш ли си решил?
- Не. Замисли се. Като караш толкова бързо, трябва да имаш предвид, че може да катастрофираш, нали?
- Може би.
Бъргър нервно въртеше костта в ръцете си.
- Значи си била в такава ситуация. Знаеш какво искам да кажа. Знаеш разликата между риска да умреш и сигурността, че ще умреш. Разбираш ли, Сакс, тази граница се преминава много лесно. И тогава ти остава само една крачка, за да се присъединиш към мъртвите.
Сакс наведе глава, червената ѝ коса напълно закри лицето ѝ.
- Като заговорихме за мъртвите - прошепна той с надеждата Сакс да не си тръгне, преди да е успял да я разколебае, - усещам, че тук нещо те притеснява. Колко ти се иска да отидеш при тях? Май малко повече от нормалното. Много повече.
Тя не отговори. Райм усети, че още малко и ще проникне в душата ѝ.
Сакс се обърна гневно към Бъргър. Хвана белезниците:
- Хайде, да вървим.
- Разбираш ме много добре, нали? - извика Райм.
Тя спря отново.
- Понякога... се случва нещо, Сакс. Понякога не можеш да бъдеш такава, каквато искаш да бъдеш, не можеш да получиш, каквото искаш да имаш. Животът се променя. Понякога съвсем малко, понякога много. И понякога просто не си струва труда да се опитваш отново да го наредиш.
Сакс и Бъргър стояха мълчаливо и неподвижно до вратата. В стаята настана абсолютна тишина. Тя се обърна и погледна Райм в очите.
- Смъртта е избавление от самотата - каза той. - От страха. От безпокойството.
Сега той гледаше изкривените ѝ пръсти точно както тя бе гледала безжизнените му крака.
Сакс пусна белезниците на Бъргър и се приближи до прозореца. По бузите ѝ проблеснаха сълзи, на жълтата светлина на уличните лампи.
- Сакс, уморен съм - продължи Райм с искрен глас. - Нямаш представа колко съм уморен. Знаеш колко е трудно да започнеш нов живот. С цяла планина от... мъчителни дейности. Да се къпеш, да ядеш, да говориш по телефона, да се обличаш, да си чоплиш носа... И още куп други.
Райм замълча. След дълго мълчание Сакс заговори:
- Ще ти предложа една сделка.
- Каква?
Тя кимна към таблицата на стената:
- 823 е отвлякъл малко момиченце с майка му... Помогни ни да ги спасим. Само тях. Ако ни помогнеш, ще те оставя един час насаме с него - кимна към Бъргър. - Ако обещае, че след това ще се махне от града.
Райм поклати глава:
- Сакс, ако получа друга криза и загубя способността да говоря...
- Ако се случи, дори да не можеш да кажеш и една дума, сделката остава. Ще се погрижа да останете един час заедно.
Сакс отново изпъна крака, скръсти ръце, Райм я харесваше най-много в тази поза. Как му се искаше да я беше видял сутринта на линията, когато е спирала влака.
- Само това мога да ти обещая.
Райм кимна:
- Добре. Споразумяхме се. - Обърна се към Бъргър: - Понеделник?
- Добре, Линкълн. Съгласен съм - отвърна лекарят с разтреперан глас.
Сакс му свали белезниците. Бъргър я изгледа страхливо. Явно се опасяваше, че може да си промени решението. Щом се видя свободен, тутакси изчезна от стаята. Но осъзна, че още държи прешлена, и се върна да го остави (почти благоговейно) върху доклада от сутрешното убийство.
- Бяха по-доволни от прасета в червена вирджинска кал - отбеляза Сакс, като имаше предвид Селито и Полинг, на които току-що бе съобщила, че Райм се е съгласил да продължи работата по разследването още един ден. - Особено Полинг. Имах чувството, че дребосъкът ще ме разцелува. (Не му казвай, че съм го нарекла така.) Как си? Изглеждаш по-добре.
Тя отпи малко уиски и остави чашата на масата до леглото.
- Да, по-добре съм - каза Райм.
Том сменяше чаршафите: