Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Мег нямаше представа защо беше дошла, ала никога в живота си не се бе радвала повече да види някого. Гъстите сбърчени вежди на Спенс бяха надвиснали заплашително над малките му очи. Мег се насили да го погледне.
- Спенс тъкмо си тръгваше, нали, Спенс?
Яростта върху лицето му й каза, че с любовната им афера бе свършено. Беше спукала напомпаното му его и по този начин се беше изкачила до върха на списъка с враговете му.
Той излезе от водата. Белият слип беше залепнал за задника му и Мег извърна очи. Без нито веднъж да погледне към Хейли, която стоеше като вкаменена в сянката, той си обу панталона и нахлузи обувките си на бос крак.
- Мислиш си, че си ме победила, но не си. - Гласът му, докато си вземаше ризата, прозвуча почти като ръмжене. - Нищо не се случи тук и дори не си помисляй да се опитваш да твърдиш друго.
Той изчезна по пътеката.
Зъбите на Мег тракаха, а коленете й бяха омекнали, така че не можеше да помръдне.
Хейли най-сетне си възвърна дар словото.
- Аз... аз трябва да си вървя.
- Още не. Помогни ми да изляза от водата. Краката ми треперят.
Хейли се приближи до брега.
- Не бива да плуваш тук сама.
- Вярвай ми, повече няма да го правя. Беше глупаво. - Един остър камък се впи в стъпалото й и тя изкриви лице. - Подай ми ръка.
С помощта на Хейли успя да излезе на брега. Беше вир-вода и съвсем гола, ако не се брояха бикините й. Зъбите й загракаха още по-силно. Грабна хавлията, която беше взела със себе си, и се отпусна върху затопления от слънцето камък.
- Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.
Хейли погледна към пътеката.
- Ще повикаш ли полицията?
- Наистина ли мислиш, че точно сега има някой, който би се противопоставил на Спенс?
Хейли разтърка лакътя си.
- Ами Тед? Ще му кажеш ли?
Мег си представи какво би станало, ако го направи, и онова, което видя, изобщо не й хареса. Ала нямаше и да го запази в тайна. Избърса косата си с кърпата и я направи на топка.
- През следващите няколко дни ще кажа в клуба, че съм болна, и ще се погрижа Спенс да не може да ме намери. Ала в мига, в който парите му влязат в банката, ще разкажа на Тед точно какво се случи. Както и на още няколко души. Трябва да знаят колко безскрупулен може да бъде. - Тя стисна хавлията. - Но засега го запази в тайна, става ли?
- Чудя се какво ли щеше да направи Спенс, ако не се бях появила.
- Дори не искам да мисля за това. - Мег грабна тениската си от земята и я облече; не беше обаче в състояние да докосне сутиена, който той беше опипвал. - Не знам защо провидението те доведе тук днес, но определено съм доволна. Какво искаш?
Хейли потръпна, сякаш въпросът я стресна.
- Аз бях... не знам. - Под грима й в лицето й нахлу кръв. - Минавах наблизо и ми хрумна, че може би искаш да... идем да хапнем по един хамбургер или нещо такова.
Ръцете на Мег замръзнаха върху ръба на тениската й.
- Всички знаят, че се пренесох при Скийт. Как ме откри тук?
- Какво значение има?
Хейли се обърна рязко и се отправи към пътеката.
- Почакай!
Ала Хейли не почака и реакцията й беше толкова странна, че Мег се изуми. А после всичко си дойде на мястото.
Гърдите й се свиха. Нахлузи джапанките си и се втурна след нея, минавайки напряко през гробището, вместо по пътеката. Джапанките се удряха в петите й, бурени се вкопчваха във все още влажните й крака. Стигна до църквата тъкмо когато Хейли изскочи иззад ъгъла, и й препречи пътя.
- Спри! Искам да говоря с теб.
- Махни се от пътя ми!
Хейли се опита да мине покрай нея, но Мег не я пусна.
- Знаеше, че съм тук, защото си ме проследила. Също като Спенс.
- Не знаеш какво говориш. Пусни ме!
Мег я стисна още по-силно.
- Ти си била.
- Престани!
Хейли опита да се освободи, ала Мег я държеше здраво, докато по тила й водата пъплеше като ледени пръсти.
- През цялото това време. Ти си влязла в църквата. Ти изпрати онова писмо и хвърли камък по колата ми. През цялото време си била ти.
Гърдите на Хейли се повдигаха учестено.
- Не знам... не знам за какво говориш.
Мократа тениска на Мег бе залепнала върху кожата й, ръцете й настръхнаха. Усети, че започва да й се повдига.
- Мислех, че сме приятелки.
Думите й отприщиха нещо в Хейли.
- Приятелки! Да, ти ми беше приятелка, и още как!
Вятърът се усили. Някакво животно прошумоли в храстите.
Мег най-сетне разбра.
- Заради Тед е...
Лицето на Хейли се сгърчи от ярост.
- Каза ми, че не си влюбена в него. Каза ми, че разправяш така само за да се отървеш от Спенс. И аз ти повярвах. Толкова бях глупава. Вярвах ти до нощта, в която ви видях заедно.
Нощта, в която Мег и Тед се бяха любили в църквата и тя бе видяла светлина от фарове. Стомахът й се сви.