Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Отначало за мен бе твърде обезпокоително да се доверявам толкова на дон Хуан — да не кажа, направо противно. Когато споделих тава с него, той ме увери, че е имал същия проблем по отношение на своя учител.
— На времето казах на моя учител същото, което ми казваш ти сега — рече той. — Отвърна ми, че без доверие в нагуала човек не може да постигне покой и да разчисти живота си от всички отломки, които му пречат да бъде свободен.
Дон Хуан все повтаряше колко прав е бил неговият учител. А аз все изказвах дълбокото си несъгласие. Разправях му, че израстването ми в потискаща религиозна среда е оказало опустошително влияние върху мен, и че тези твърдения, както и собственото му примирение спрямо учителя му, ми напомнят ненавистната ми доктрина за послушанието, която ми бе втълпявана в детските години.
— Когато говориш за нагуала, сякаш проповядваш религиозно убеждение — казах аз веднъж.
— Мисли си каквото щеш — спокойно отвърна той. — фактът си е факт — нищо не става без нагуала. Знам го и ти го заявявам. Така са постъпвали и всички нагуали преди мене. Но нито аз, нито те са го казвали от чувство за собствена значимост. Твърдението, че няма истинска пътека без нагуал, е свързано изцяло с обстоятелството, че даден човек е нагуал, понеже може да отразява абстрактното, духа, по-добре от останалите. Но това е всичко. Ние имаме връзка най-Вече със самия дух и съвсем между другото с човека, който ни носи посланието му.
С времето все пак се научих да вярвам безрезервно в дон Хуан като 8 нагуал и това, както ме бе убеждавал, наистина ми донесе огромно облекчение и подобри способността ми да възприемам уроците, които опитваше да ми предаде.
В тях той особено наблягаше на обясненията за събирателната точка. Веднъж го попитах дали тя има нещо общо с физическото тяло.
— Няма нищо общо с онова, което нормално възприемаме като тяло — рече той. — Тя е част от сияйното яйце, а то е нашата енергийна същност.
— Как се извършват преместванията на точката?
— Чрез енергийни потоци. Чрез разтърсвания вътре в енергийната ни форма или извън нея. Обикновено става дума за непредсказуеми потоци, чийто ход е произволен, но при магьосниците те са напълно предсказуеми и се подчиняват на техния стремеж.
— Ти самият усещаш ли тези потоци?
— Всеки магьосник ги усеща. Впрочем и всеки човек въобще, но обикновените хора се твърде заети със своите работи, за да обръщат внимание на подобни неща.
— Какви чувства пораждат потоците?
— Неща като леко безпокойство и смътна тъга, последвани незабавно от бурна радост. И понеже нито тъгата, нито радостта имат видима причина, винаги ги взимаме за необясними, необосновани настроения, а не за същински атаки на неизвестното.
— Какво става, когато събирателната точка излезе извън енергийната форма? Отвън ли виси, или е свързана със сияйното кълбо?
— Тя разтегля очертанията на формата, без да напуска пределите й.
Дон Хуан ми обясни, че придвижването на събирателната точка води до пълна промяна в енергийната форма на човека. Вместо да напомня кълбо или яйце, той се превръща в нещо подобно на лула. В този случай точката представлява мундщука, а другата част на сияйното кълбо — главата на лулата. Ако точката продължи да се предвижва, в даден момент цялото кълбо става на тънка лента от енергия.
Дон Хуан добави, че древните магьосници били единствените, които успели да постигнат такава изключителна трансформация. Попитах го дали и в новата си енергийна форма те все още били хора.
— Разбира се — отвърна той. — Но ти май искаш да знаеш дали все още били разумни, заслужаващи доверие хора. Е, не съвсем.
— По какво са се променили?
— По отношение на грешките си. Човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Дори външният им вид станал по-различен.
— Значи вече не изглаждали като хора?
— Що се отнася до тези магьосници, много е трудно да се каже кое как е било. Несъмнено изглеждали като хора — как иначе? Просто не били съвсем такива, каквито ти или аз бихме очаквали. И все пак, ако настояваш да ти отговоря по какво именно се различавали от нас, ще се справя не по-добре от куче, което се мъчи да улови опашката си.
— Случвало ли ти се е да срещнеш някой от тези хора, дон Хуан?
— Да, срещал съм един такъв.
— Как изглаждаше той?
— На външен вид си беше съвсем нормален. Виж, държанието му вече бе направо необикновено.