Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Умолявам ви, господине, продължавайте.
— Ще продължа, точно това смятам да направя. Ще можете ли да го понесете?
— Мога да понеса всичко, с изключение на тази несигурност, в която ме оставяте в този момент.
— Говорите по-спокойно и наистина сте поуспокоена. Това е добре. (Макар че не изглеждаше толкова доволен, колкото казваше.) Въпросът е делови. Гледайте на това като на делови въпрос — работа, която трябва да се свърши. И така, ако жената на този доктор, макар и дама с голяма смелост и дух, е изстрадала толкова много, преди да се роди тяхното детенце…
— Това детенце дъщеря ли беше, господине?
— Дъщеря. Де… де… делови въпрос — не се вълнувайте. Госпожице, ако горката жена е страдала толкова много преди раждането на детето си, че е взела решение да спести на бедното дете наследството на каквато и да било част от мъките, които тя преживяла, като го възпита с вярата, че баща му е мъртъв… не, не падайте на колене! За бога, защо коленичите пред мен?
— За да ми кажете истината. О, мили, добри, състрадателни господине, кажете ми истината!
— Въпросът е делови. Смущавате ме, а как мога да се занимавам с делови въпроси, когато съм смутен. Нека не разбъркваме умовете си. Ако сега например бъдете любезна да ми кажете колко прави девет пъти по девет пенса или колко шилинга има в двадесет гвинеи (Сметката не е толкова проста, колкото изглежда. До 1971 година един шилинг съдържаше 12 пенса, така че 9 по 9 пенса бяха равни на 6 шилинга и 9 пенса. Една гвинея съдържаше 21 шилинга, а лирата — 20 шилинга), много ще ме успокоите. Няма да се тревожа за психическото ви състояние.
Без да отговаря пряко на молбата му, тя не се възпротиви, когато той нежно я привдигна, а ръцете й, които продължаваха да стискат китките му, бяха престанали да треперят и това поуспокои мистър Лори.
— Така трябва, така трябва! Кураж! На работа! Имате да вършите работа, полезна работа. Мис Манет, майка ви възприе тази линия с вас. И когато тя умря — без друго съсипана от скръб, — без да изостави ни за миг безполезните търсения на баща ви, вие останахте сама едва двегодишна, за да пораснете и да станете красива, цъфтяща и щастлива, без да ви засенчва мрачният облак на несигурността, дали сърцето на баща ви е угаснало в затвора, или все още страда там от толкова много години.
Докато говореше тези думи, той гледаше с възхищение и жалост буйните й златисти коси, като че ли си ги представяше вече прошарени.
— Знаете, че родителите ви не са имали голямо състояние и че всичко, което са притежавали, е било на името на майка ви и на вас самата. Не са открити някакви нови пари или друго имущество, но…
Той почувствува, че пръстите й стиснаха китката му по-силно, и спря. Изразът на челото й, което така бе привлякло вниманието му, сега бе застинало неподвижно в болка и ужас.
— Но той е бил… бил намерен. Той е жив. Много вероятно да е страшно променен; възможно е да е почти развалина, макар че ние ще се надяваме на най-доброто. Все пак той е жив. Баща ви е бил отведен в дома на един негов бивш слуга в Париж и ние с вас ще отидем там; аз — за да го идентифицирам, ако мога; вие — за да го възвърнете към живота, дълга му, към почести и уют.
През тялото й премина трепет, който се предаде и на него. Тя промълви с нисък, отчетлив, изпълнен със страхопочитание глас, като че ли говореше насън:
— Ще видя неговия призрак! Това ще бъде призракът му, не той!
Мистър Лори погали ръцете й, които стискаха неговата.
— Хайде, хайде, хайде! Стига де, недейте сега! Сега знаете и най-хубавото, и най-лошото. Ето ви вече на път към бедния, онеправдан джентълмен и ако се случи да пътуваме добре по море и по суша, скоро ще сте до него.
Със същата интонация, но с глас, угаснал в шепот, тя повтори:
— Аз бях свободна, бях щастлива и призракът му не ми се е явявал нито веднаж.
— Само едно нещо още — каза мистър Лори, наблягайки на думите си като на благотворно средство да привлече вниманието й, — той е бил намерен под друго име; неговото собствено е отдавна забравено или скрито. Да се опитваме сега да разберем какво точно е станало, би било не само безполезно, но и опасно; опасно е да искаме да узнаем дали е бил забравен в течение на много години, или през цялото време нарочно са го държали в затвора. Не само безполезно, но и опасно би било сега да се правят каквито и да било издирвания. Най-добре по този въпрос да не ее говори никъде и по никакъв начин и да го изведем от Франция — поне за известно време. Дори аз, бидейки в безопасност като англичанин, и дори банката „Телсън“, която има важно влияние във Франция, се въздържаме напълно да споменаваме тази афера. Аз нямам у себе си никакво, дори най-малкото листче хартия, което явно да се отнася до нея. Това е една напълно секретна операция. Всички описания на самоличността на човека, всички вписвания и забележки по въпроса се състоят в думите „Възвърнат към живот“; което може да означава всичко. Но какво има? Тя не чува нито дума! Мис Манет!