По-горе билото, майстори!
- Автор: Сэлинджер Джером Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-горе билото, майстори!». Краткое содержание книги:
— Миналата година си поръчахме цял куп такива — каза той. — Няма да повярвате колко кибрит се икономисва по този начин.
Жена му го погледна или по-скоро изгледа.
— Не сме ги поръчали за това — тросна се тя и като хвърли на мисис Силзбърн поглед, означаващ: „Нали ги знаете мъжете“, добави: — Не зная, но мисля, че хваща окото. Пошличко, но все пак хваща окото. Не зная.
— Напротив, чудесно! Не съм виждала никъде.
— Всъщност не е дори и оригинално. Кой ли вече няма такъв кибрит. Да ви кажа право, тази идея ми внушиха майката и бащата на Мюриъл. Къщата им е пълна с такива кибрити. — Тя всмукна дълбоко от цигарата и продължавайки да говори, заизпуска малки, откъслечни клъбца дим. — Чуйте, те са чудесни хора. Затова цялата тази история просто ме убива! Защо такива неща не се случват на разни гадове, а непременно на порядъчни хора? Ето това не мога да разбера. — И тя погледна мисис Силзбърн, като че ли очакваше от нея отговор на въпроса.
Мисис Силзбърн се усмихна — усмивка едновременно светска, тъжна и загадъчна, усмивка на Джоконда, седнала на отваряща се седалка.
— Да, и аз често съм си задавала този въпрос — каза замислено тя. После някак неопределено добави: — Знаете ли, майката на Мюриъл е най-малката сестра на покойния ми съпруг.
— Така ли? — каза с интерес придворната. — В такъв случай вие сама знаете какви хора са. — Тя протегна изключително дългата си ръка пред мъжа си и изтърси пепелта от цигарата в пепелника под прозореца. — Искрено казано, аз почти не съм срещала в живота си такъв интелигентен човек като нея. Тя чете всичко, което излиза на бял свят, разбирате ли! Боже мой, да бих могла да прочета поне една десета от това, което тази жена е прочела и забравила вече, щях да бъда предоволна! И преподавателка е била, и във вестник е работила, и дрехите сама си шие, и цялата къщна работа върши! А как готви! Фантастично! Да ви кажа право, това е най…
— А тя одобрява ли този брак? — прекъсна я мисис Силзбърн, — Питам, защото отсъствах няколко месеца — бях в Детроит. Зълва ми почина внезапно и аз…
— Тя е прекалено възпитана, за да каже каквото и да било — обясни придворната. — Не, тя е… как да ви кажа, твърде деликатна. — Тук придворната се замисли. — Всъщност тази сутрин за първи път я чух да възроптае по този повод. И то само защото беше много обезпокоена за горката Мюриъл, — Тя отново протегна ръка и изтърси цигарата си.
— А какво каза тя тази сутрин? — попита жадно мисис Силзбърн.
Придворната се замисли.
— Всъщност нищо особено — отвърна тя. — Искам да кажа, нищо злобно или обидно, или нещо такова. Каза само, че според нея Сиймор е потенциален хомосексуалист и че в действителност той се страхува от брака. Но, разбирате ли, не го каза със злоба или нещо такова. Просто се изказа, и то, както виждате, съвсем интелигентно. Ами тя години наред вече ходи на психоаналитик. — Придворната погледна мисис Силзбърн. — Това не е тайна. Мисис Федър сама би ви го казала, тъй че аз не издавам никаква тайна.
— Зная, зная — побърза да каже мисис Силзбърн. — Тя за нищо на света…
— Разбира се — продължи придворната, — тя не е от тези, които приказват наизуст, знае какво говори. И все пак никога, никога не би казала подобно нещо, ако горката Мюриъл не беше — как да се изразя — така убита, изобщо в такова състояние. — Тя поклати мрачно глава. — Боже! Да бяхте видели горкото дете.
Несъмнено, тук би трябвало да прекъсна разказа и да опиша как реагирах мислено на най-съществените изказвания на придворната. Но предпочитам да оставя засега нещата така, стига читателят да потърпи заедно с мен.
— А какво друго каза тя? — попита мисис Силзбърн. — Имам предвид Реа. Каза ли нещо друго?
Аз не гледах към нея — не можех да откъсна очи от придворната, — но за миг ми се стори, че мисис Силзбърн още малко ще седне в скута й.
— Нищо… да, почти нищо — поклати замислено глава придворната. — Нали ви обясних, тя не би казала нищо, особено пред толкова хора, ако горката Мюриъл не беше така безумно разстроена. — Тя пак изтърси цигарата си. — Добави само, че този Сиймор несъмнено е шизофреничен тип и че ако човек гледа трезво на нещата, за Мюриъл е дори по-добре, че е станало така. Разбира се, аз съм напълно съгласна с това, но не съм сигурна дали Мюриъл е съгласна. Той така я е побъркал, че тя не знае на кой свят се намира. Затова съм толкова…
Но тук тя бе прекъсната. От мен. Помня, че гласът ми трепереше — както винаги, когато съм крайно неспокоен.
— Как е стигнала мисис Федър до извода, че Сиймор е потенциален хомосексуалист и шизофреничен тип? Всички погледи, не, всички прожектори — на придворната, на мисис Силзбърн, дори на лейтенанта — се насочиха към мен.