Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
58 кг (мн. добре, ама какъв е шибаният смисъл?), алкохолни единици 2 (отл.), цигари 7, калории 3100 (кофти).
2 ч. следобед. О, Господи, защо съм толкоз грозна? Направо не мога да повярвам как убедих самата себе си, че ще си освободя целия уикенд, за да работя, а всъщност бях в постоянна готовност за среща с Даниел. Ама че гнус. Прахосах два дни в психопатично намусено взиране в телефона и в ядене на какво ли не. Защо не ми се обади? Защо? Какво ми има? Защо ще ми иска номера, щом като няма да се обажда, а ако е щял да се обади, все пак щеше да го стори през уикенда. Трябва повече да се взра в себе си. Ще попитам Джуд за подходяща литература за самоподпомагане, евентуално на основата на някоя източна религия.
8 ч. вечерта. Телефонна тревога, но се оказа просто Том, колкото да ме пита има ли телефонен напредък. Том, който започна неласкаво да нарича самия себе си „обратна кранта“, беше най-сладуресто загрижен във връзка с кризата Даниел. Според Том хомосексуалистите и неомъжените жени, прехвърлили трийсетте, ги свързва естествена връзка: и едните, и другите са свикнали да са разочарование за родителите си и да са неудачници в очите на обществото. Той ми уйдисваше на акъла, докато му навивах безкрай за грозотата си и кризата, изживявана в тази връзка, предизвикана, както му заявих, първо от скапания Марк Дарси и сетне от дваж по-скапания Даниел, при което той каза и — признавам — никак не ме утеши:
— Марк Дарси? Това да не е знаменитият адвокат, онзи по правата на човека? Хмм. Както и да е. Къде останаха моите човешки права да не се разхождам наоколо с тежък махмурлук от грозотата си?
11 вечерта. Твърде, твърде е късно вече за каквото и да било обаждане на Даниел. Мн. съм тъжна и травмирана.
9 януари, четвъртък
58 кг, алкохолни единици 4, цигари 29, 770 калории (мн. д., но на каква цена?).
Кошмарен ден в службата. Цяла сутрин дебнах вратата за Даниел: нищо. Към 11,45 сериозно се разтревожих. Да вдигна ли тревога?
И тогава Пърпетуа внезапно осведоми някого гръмогласно по телефона:
— Даниел ли? Той замина на едно съвещание в Кройдън. Утре се връща. — И като тресна слушалката, допълни: — О, Господи, писна ми от тези момиченца, дето го търсят.
Паникьосана, аз посегнах към цигарите. Какви момиченца? Какво става? Някак си избутах деня, прибрах се у дома и в момент на пълна откаченост оставих съобщение на телефонния секретар на Даниел (О, Божичко, не мога да повярвам, че го направих!):
— Здравей, Джоунс се обажда. Питах се как си и дали искаш да проведем предложената от теб среща на високо равнище по въпроса за здравословното състояние на полата.
На секундата, в която оставих телефона, осъзнах, че положението е неспасяемо и се обадих на Том, който спокойно ме посъветва да оставя нещата в неговите ръце. Ако се обадел няколко пъти на машината, щял да напипа кода, който да му позволи да върне записа и да го изтрие. В крайна сметка той решил, че се е справил, но за нещастие Даниел вдигнал телефона. Вместо да каже „Извинете, сбъркал съм номера“. Том просто му затворил. Така че Даниел сега разполага не просто с перушанесто съобщение, ами ще реши, че аз съм звъняла четиринайсет пъти за една вечер на секретаря му и накрая, когато най-сетне съм се свързала с него, съм му тряснала телефона.
10 януари, вторник
57,5 кг, алкохолни единици 2, цигари 0, калории 998 (отлично, мн. д., безупречна здравословна личност)
Промъкнах се в службата, накуцваща от притеснение заради съобщението. Бях решила изцяло да се откъсна от Даниел, но тогава се появи той, по-секси от всякога, и се зае да разсмива всички, така че и аз се разтопих.
Внезапно в горния край на монитора ми засвятка ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ.
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
БЛАГОДАРЯ ЗА ОБАЖДАНЕТО.
КЛИЙВ
Призля ми. Обаждането ми беше предложение за среща. Кой отговаря с „Благодаря“ и толкоз, освен ако... Но след кратък размисъл, отговорих:
СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ
МЛЪКНЕТЕ АКО ОБИЧАТЕ. МНОГО СЪМ ВАЖНА И ЗАЕТА.
ДЖОУНС
След няколко минути той ми изпрати:
СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС
ПРОЩАВАЙ ЧЕ ЩЕ ПРЕКЪСНА РАБОТАТА ТИ ДЖОУНС СИГУРНО СИ ПОД АДСКО НАПРЕЖЕНИЕ. КРАЙ.
ПП. ЦИЦИТЕ ТИ ИЗПЪКВАТ СТРАХОТНО В ТАЗИ БЛУЗКА.
КЛИЙВ
И се започна. Трескава размяна на съобщения през цялата седмица, чиято кулминация беше предложението му да се срещнем в неделя вечер и моето замаяно еуфорично съгласие. Понякога в службата, докато всички тракат на клавиатурите, аз се оглеждам наоколо и се питам дали някой изобщо работи.
(Аз ли не разбирам нищо, или неделя все пак не е общоприет ден за първа среща? Нещо не е в ред, също като събота сутрин или понеделник в два следобед.)