Заключената стая

— Но едва ли е имало много самоубийства.

— Това е вярно.

— Вижте какво, самоубийците рядко се целят в сърцето си — обясни Мартин Бек. — Повечето стрелят в устата, някои в слепоочията. Как мислите, колко ли е могъл да живее Свярд с подобна рана?

— Много малко. Минута, най-много две или три. Вътрешният кръвоизлив беше обширен. Това има ли някакво значение?

— Може и да няма. Но аз имам още един въпрос. Вие изследвахте трупа на двадесети?

— Да, на двадесети.

— Според вас, колко дни са минали преди това от смъртта му?

— Как да ви кажа…

— В заключението този пункт не е формулиран много ясно.

— Това е доста труден въпрос. Може би по-опитен паталогоанатом би отвърнал с по-голяма точност.

— А вие как мислите?

— Не по-малко от два месеца, но…

— Но?

— Всичко зависи от условията в помещението. Температурата и влажността на въздуха играят голяма роля. Например, ако е било горещо, срокът би могъл да бъде и по-малък. От друга страна, както вече ви казах, процесът на разлагане беше твърде обширен…

— Какво ще кажете за входното отверстие?

— На този въпрос също е трудно да се отговори пак по тази причина.

— В упор ли е стреляно?

— Според мен, не. Но имайте предвид, че мога да греша.

— И все пак какво мислите?

— Мисля, че се е застрелял по друг начин. Ако не бъркам, съществуват два основни способа?

— Точно така — потвърди Мартин Бек.

— Или дулото се притиска плътно до тялото и се натиска спусъкът, или пистолетът се държи с опъната ръка, с насочено към тялото дуло. В този случай, доколкото разбирам, спусъкът се натиска с палеца.

— Така е. И вие сте склонна да приемете тази версия?

— Да. Естествено това не е окончателен извод. Много е трудно да се определи дали изстрелът е направен в упор при толкова изменени тъкани.

— Разбирам.

— Затова пък аз не разбирам — произнесе девойката. — Нима е толкова важно да знаете кога се е застрелял?

— Като че ли, да. Свярд е бил намерен мъртъв в квартирата му, прозорците и вратата са били зарезени отвътре, лежал е до електрическа камина.

— Ето ви и причината за разлагането — оживи се тя. — При това положение може да е минал и месец.

— Наистина?

— Разбира се. Оттам идва и трудността да се разбере дали изстрелът е бил в упор.

— Ясно — отвърна Мартин Бек. — Благодаря за помощта.

— Няма за какво. Ако нещо не е ясно, позвънете пак.

— Довиждане.

Той постави слушалката на вилката. Обясненията й бяха отлични. И все пак един въпрос си остана неизяснен. Наистина този въпрос е твърде странен.

Свярд не би могъл да се самоубие. Че как иначе, за да се застреляш, трябва да има с какво да свършиш тази работа.

А в квартирата на Бергсгатан не е намерено огнестрелно оръжие.