Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Няма нищо, Блейн. И без това мисля, че още съм малък за такова нещо.
Сузана и Роланд се спогледаха. Тя не знаеше коя е Едит Бънкър, защото по нейно време още не даваха „Всичко в семейството“. Но разбра същността на ситуацията. Джейк видя как пълните й устни образуваха една беззвучна дума и я изпратиха на Стрелеца като реплика в балонче от комикс.
Грешка.
Да. Блейн бе допуснал грешка. Нещо повече, направил я бе с Джейк Чеймбърс, единадесетгодишно момче. И щом бе сгрешил веднъж, можеше да го стори и втори път. Може би, в края на краищата, имаше надежда.
2
Роланд кимна едва забележимо на Сузана и се обърна към предната част на вагона, явно за да продължи с гатанките. Преди да отвори уста, Джейк почувства, че някой блъсна тялото му напред. Странно. Не чувстваше нищо, докато влакът се движеше с постоянна скорост, по в мига, в който започнеше да намалява, го усещаше.
— ИМА НЕЩО, КОЕТО НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ВИ ДИТЕ — каза Блейн. Гласът му отново беше весел, но момчето не му се доверяваше. Понякога баща му започваше телефонните разговори по този начин (обикновено с някой подчинен, който бе оплескал нещо). Накрая Елмър Чеймбърс скачаше, навеждаше се над бюрото като човек, когото е присвил стомахът, и започваше да крещи с пълния капацитет на белите си дробове. Лицето му се зачервяваше, а кръговете около очите му ставаха морави като патладжани. — И БЕЗ ТОВА ТРЯБВА ДА СПРА ТУК И ДА ПРЕВКЛЮЧА НА ЗАХРАНВАНЕ С БАТЕРИИ, КОЕТО ОЗНАЧАВА ПРЕЗАРЕЖДАНЕ.
Влакът спря с едва осезаемо друсане. Стените около тях изведнъж загубиха цвета си и станаха прозрачни. Сузана ахна от страх и удивление. Роланд се премести вляво, подпря се, за да не удари главата си, после се наведе, сложи ръце на коленете си и присви очи. Ко пак започна да лае. Само Еди изглеждаше невъзмутим пред поразителната гледка, която им представи визуалният модем на вагона на бароните. Огледа се. Изражението му беше угрижено. Сетне пак се вторачи в ръцете си. Джейк го погледна с любопитство, после отново се взря навън.
Намираха се всред огромна бездна и сякаш се рееха във въздуха, посребрен от лунната светлина. Отвъд се виждаше широка, буйна река. Не беше Сенд, освен ако реките в света па Роланд нямаха способността да текат в различни посоки. Джейк не познаваше достатъчно добре Средния свят, за да изключи напълно тази вероятност. Освен това тази река не беше спокойна, а бушуваше — порой, който се изливаше от планината, сякаш се бе ядосал и ревеше от гняв.
За миг момчето се вгледа в дърветата, издигащи се по стръмните склонове на реката, и с облекчение установи, че в тях няма нищо необикновено — все едно наблюдаваше планинските склонове в Колорадо или Уайоминг. Сетне погледът му бе привлечен от ръба на бездната. Там пороят се разделяше и се спускаше във водопад, широк и дълбок като Ниагарския, където Джейк бе ходил с родителите си (една от трите семейни ваканции, които си спомняше; другите две бяха прекъснати заради спешни обаждания от телевизионната мрежа на баща му). Въздухът, изпълващ ограждащия полукръг на водопада, се сгъстяваше още повече от вдигащата се нагоре мъгла, която приличаше на пара. В нея, като екстравагантни, преплетени бижута, блестяха половин дузина лунни дъги. Досущ приличаха на застъпващите се кръгове, символизиращи олимпийските игри.
В средата, на около сто и двадесет метра под точката, откъдето водата започваше да пада, стърчаха две огромни каменни възвишения. Макар да нямаше представа как би могъл да слезе дотам скулпторът, Джейк реши, че е невъзможно да са творение на природата. Приличаха на глави на грамадни, ръмжащи кучета.
„Водопадът на хрътките“ — помисли си. Оставаше само една спирка, Дашървил, и накрая — Топика. Последна спирка. Всички да слязат.
— ЕДИН МОМЕНТ — каза Блейн. — ТРЯБВА ДА НАГЛАСЯ ЗВУКА, ЗА ДА СЕ НАСЛАДИТЕ В ПЪЛНА СТЕПЕН.
Чу се краткотраен вой на сирена, после ги заля оглушителен шум — вода, изливаща се над ръба на пропастта и падаща вероятно на шестстотин метра в каменния басейн в основата на водопада. Около стърчащите кучета се носеха талази мъгла — досущ пара от отдушниците на ада. Нивото на звука се повишаваше. Главата на Джейк завибрира. Запуши уши с длани и видя, че Роланд, Еди и Сузана правят същото. Ко лаеше, но Джейк не го чуваше. Устните на Сузана отново се раздвижиха и той пак успя да разбере думите: — „Спри го, Блейн! Спри го!“ Беше сигурен, че тя крещи с всичка сила, макар да не чуваше гласа й.
Блейн продължи да усилва звука. Момчето имаше чувството, че очите му ще изхвръкнат от орбитите, а тъпанчетата му — да гръмнат като претоварени високоговорители.