Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
После шумът спря. Още висяха над пропастта, над която се стелеше мъгла, посребрена от лунната светлина. Лунните дъги все още се въртяха бавно и сънено пред завесата от неспирно падаща вода. Мокрите и противни каменни лица на кучетата пазачи още стърчаха над пороя, но онзи грохот, сякаш предвещаващ края на света, бе заглъхнал.
За миг Джейк се уплаши, че е оглушал. После осъзна, че чува лая на Ко и виковете на Сузана. Отначало тези звуци бяха далечни и притъпени, сякаш имаше памук в ушите, но постепенно започнаха да се усилват.
Еди сложи ръка на раменете на Сузана и погледна маршрутната карта.
— Готин тип си, Блейн.
— ПОМИСЛИХ, ЧЕ ЩЕ ВИ БЪДЕ ПРИЯТНО ДА ЧУЕТЕ ШУМА НА ВОДОПАДА С ПЪЛНА СИЛА — каза Блейн. Гръмовният му глас звучеше подигравателно и същевременно обидено. — МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА ЗАБРАВИТЕ ДОСАДНАТА МИ ГРЕШКА ПО ВЪПРОСА ЗА ЕДИТ БЪНКЪР.
„Грешката е моя — помисли Джейк. — Блейн може и да е само компютър, при това склонен към самоубийство, но не обича да му се присмиват.“
Седна до Сузана и я прегърна. В ушите му още отекваше Водопадът на хрътките, но сега бученето беше далечно.
— Какво става? — попита Роланд. — Как зареждаш батериите си?
— СЛЕД МАЛКО ЩЕ РАЗБЕРЕШ, СТРЕЛЕЦО. А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МИ КАЖИ НЯКОЯ ГАТАНКА.
— Добре, Блейн, ще ти кажа една, която измисли Корт и навремето обърка мнозина.
— ОЧАКВАМ Я С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС.
Роланд млъкна, вероятно за да събере мислите си, погледна към мястото, където по-рано беше таванът на вагона, а сега имаше само звездно черно небе. Джейк видя Старата звезда и Старата майка и изпита странно спокойствие, установявайки, че те още се гледат гневно от обичайните си места. После Стрелецът отново се вторачи в осветения правоъгълник, който служеше за лице на Блейн.
— Ние сме малки същества. Имаме различни черти. Едното от нас е поставено в лампа, другото ще намериш в елек. Трето ще видиш в млин, четвъртото е в кутия, а петото — в сом. Кои сме ние?
— „А“, „Е“, „И“, „У“ И „О“. ГЛАСНИТЕ В СВЕЩЕНИЯ ЕЗИК — отговори Блейн. Все още не се колебаеше. Гласът му беше подигравателен. Глас на жестоко момче, което гледа как бръмбари се разхождат по горещ котлон. — И ГАТАНКАТА НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ ТИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. ЗНАМ Я ОТ ДЖОНАТАН СУИФТ ОТ ЛОНДОН — ГРАД В СВЕТА, ОТ КОЙТО СА ПРИЯТЕЛИТЕ ТИ.
— Благодаря, Блейн-сай. — Думите на Стрелеца прозвучаха като въздишка. — Отговорът ти е верен. Както и онова, което мислиш за произхода на гатанката. Отдавна подозирах, че Корт познава и други светове. Сигурно е разговарял с манихейците, които са живели извън града.
— НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАТ ХОРАТА, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. ВИНАГИ Е ИМАЛО ГЛУПАВИ СЕКТИ. КАЖИ МИ ДРУГА ГАТАНКА.
— Добре. Кое има…
— ЧАКАЙ, ЧАКАЙ. СИЛАТА НА ЛЪЧА СЕ СГЪСТЯВА. НЕ ГЛЕДАЙТЕ В ХРЪТКИТЕ, МОИ ИНТЕРЕСНИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ! ЗАКРИЙТЕ ОЧИ!
Джейк отмести поглед от гигантските каменни скулптури, но не вдигна веднага ръка към очите си. С периферното си зрение видя как на безформените глави изведнъж се появиха очи, жестоко светещи в синьо. От тях изскочиха назъбени светкавици, които се насочиха към влака. В следващия миг Джейк се озова на пода. Притисна ръце до затворените си очи, чу скимтенето на Ко и пращенето на електричеството, което нахлуваше във влака.
Когато отново отвори очи, Водопадът на хрътките беше изчезнал. Блейн отново бе направил вагона непрозрачен. Но още чуваше звука — водопад от електричество, сила, извлечена от Лъча и изстреляна през очите на каменните глави. По някакъв начин Блейн се захранваше с нея.
„Когато продължим — помисли Джейк, — той ще се движи на батерии. Тогава Луд наистина ще бъде зад нас. Завинаги.“
— Блейн — попита Роланд, — как се съхранява тук силата на Лъча? Какво я кара да излиза от очите на каменните кучета? Как я използваш?
Блейн не отговори.
— И кой ги е издялал в камъка? — добави Еди. — Великите старейшини ли? Не са били те, нали, а хората, съществували дори преди тях? Или… не са били хора?
Блейн продължаваше да мълчи. И може би беше за добро. Джейк не беше сигурен дали иска да знае нещо за Водопада на хрътките или за онова, което ставаше под него. И преди бе посещавал мрачния свят на Роланд и бе видял достатъчно, за да мисли, че повечето неща там не бяха нито добри, нито безопасни.
— По-добре не питайте — разнесе се над главите им гласът на малкия Блейн. — По-безопасно е.
— Не му задавайте глупави въпроси и той няма да играе глупави игри — рече Еди.
На лицето му отново се появи онова унесено, замечтано изражение и когато Сузана произнесе името му, той сякаш не я чу.