Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Еди отби и спря пред пикапа на електрозахранването, слезе от колата и попита изпотения мъж с градинарските ножици за пътя към Търтълбек Лейн в Ловъл. Човекът с жълтата каска му обясни пространно как да стигне дотам, след което добави:
— Ако наистина сте решили да отидете там днес, трябва да поемете по шосе № 93. Или Блатистия път, както го наричат местните.
После вдигна ръка към Еди и предизвикателно го изгледа, като че ли очакваше непознатият да започне да спори с него, въпреки че младият стрелец не бе проронил и думичка, след като бе задал въпроса си.
— Знам, че е по-дълъг с десетина километра и друса като дърт педал, но днес просто не можете да минете през Ийст Стоунхам. Ченгетата са го блокирали. Направо бъка от щатски куки и местни дървеняци… има даже и от полицейското на Оксфорд Каунти.
— Майтапиш се — каза му Еди. Това беше най-безопасният отговор, за който се сети в момента.
Човекът с жълтата каска мрачно поклати глава.
— Май никой няма представа к’во точно е станало, ама се знае, че са се гърмели — с автомати може би — и е имало експлозии. — Мъжът потупа очуканото, полепнало със стърготини уоки-токи на колана си. — Даже чух и думичката с „т“ на няколко пъти, и да ти кажа честно, хич не бях изненадан.
Еди нямаше и най-бегла представа каква е тази думичка с „т“, но знаеше много добре, че Роланд искаше да продължат. Буквално усещаше нетърпението на своя дин в главата си и имаше чувството, че почти можеше да види онзи нетърпелив жест на Стрелеца, който означаваше: „Да тръгваме! Да тръгваме!“
— Говоря за тероризъм — каза човекът от електрозахранването, след което понижи глас. — Хората не вярват, че нещо такова може да стане в Америка, братле, но имам новини за теб — може! Може и да не е днес, но рано или късно ще се случи. Някой ден ще взривят я Статуята на свободата, я Емпайър Стейт Билдинг — левичарите, десничарите или шибаните араби. Има толкова много откачалки.
Еди, който бе запознат с последвалите десет години от американската история, кимна.
— Може би си прав. Благодаря за информацията.
— Просто се опитах да ти спестя малко време — вдигна рамене мъжът с жълтата каска. Еди му обърна гръб и тъкмо отваряше вратата на форда на Джон Кълъм, когато човекът от електрозахранването продължи: — Да не си се бил, господине? Не ми изглеждаш много добре, пък и накуцваш…
Да, Еди наистина бе участвал в бой — бе улучен в ръката и десния прасец, но нито една от тези рани не беше сериозна — той дори бе забравил за тях след последвалите събития. Сега отново го заболяха. Защо, за Бога, бе отхвърлил предложените му от Арон Дипно таблетки перкосет?
— Да — рече младият стрелец след кратка пауза, — точно затова отивам в Ловъл. Кучето на един човек ме ухапа и сега отиваме да си поговорим. — Съзнаваше, че историята е съшита с бели конци, но какво от това — в края на краищата не беше писател. Това беше работа на Кинг. Във всеки случай набързо скалъпената версия бе достатъчно добра, за да успее да се напъха зад волана на форда, без мъжът с жълтата каска да го засипе с още въпроси, а за момента това бе най-важното. Еди запали двигателя и отново подкара колата.
— Разбра ли откъде трябва да минем? — попита Роланд.
— Да.
— Добре. Всичко се сгромолясва наведнъж, Еди. Трябва да се доберем до Сузана колкото се може по-скоро; същото трябва да сторят и Джейк, и отец Калахан. Бебето всеки момент ще се роди, каквото и да представлява. А може вече и да се е родило.
„Завийте надясно, когато се върнете на Канзас Роуд“, бе казал служителят на Еди (Канзас — също като в приказката за Дороти, Тото и леля Ем; всичко се сгромолясва наведнъж) и той направи точно това. Този път ги насочи на север. Слънцето се бе скрило зад дърветата вляво от тях и сянката им покриваше и двете ленти на шосето. Младият стрелец имаше абсолютно реалното усещане, че времето се изплъзва между пръстите му като приказно скъп плат, който е прекалено фин и гладък, за да може да бъде задържан. Настъпи газта и старичкият форд на Джон Кълъм, чийто двигател вече се закашляше, започна да увеличава скоростта си. Когато стигна до осемдесет километра в час. Еди реши да не пришпорва повече вехтата машина. Канзас Роуд имаше много завои, а на всичкото отгоре бе и в ужасно състояние.
Роланд бе извадил листа от джоба на ризата си и съсредоточено го изучаваше. Еди се съмняваше, че неговият дин може да разчете документа — писмеността на този свят бе доста по-различна от тази в Гилеад и винаги щеше да бъде мистерия за него. В горната част на листа, над колебливия, ала четлив почерк на Дипно (и безценния подпис на Калвин Тауър), се мъдреха усмихнат нарисуван бобър и думите „СПОСОБЕНТ НА ВАЖНИ НЕЩА“. Глупав каламбур, ако изобщо можеше да се нарече така.