Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Една фигура се извиси над останалите и докато се приближаваше, по-дребните се отстраниха. Фигурата — два пъти по-висока от най-високия сааурец, щръкнала повече от осем метра, се движеше право към Джарва. Могъщото тяло приличаше на телата на сааурците — широки рамене над тесен кръст, големи ръце и добре оформени крака — но на гърба му висяха огромни криле, като че ли направени от смачкана кожа, а и главата му… Триъгълен череп, приличащ на конски, покрит с тънка кожа, като че ли изопната над костите. Зъбите му бяха оголени, остри и наредени плътно един до друг, а очите бяха ями, в които светеше червен огън. Около главата му танцуваха пламъци, а смехът му смрази кръвта на Джарва.
Демонът разбута по-дребните си братя, без да обръща внимание на онези, които бързаха да защитят ша-шахана. Удряше и разкъсваше плътта така лесно, както сааурците разчупваха хляба. Джарва беше готов — знаеше, че всеки момент, спечелен до мига на смъртта му, помага на повече деца да минат през разлома.
А после демонът се наведе над Джарва както воин би се навел над дете. Ша-шаханът замахна с все сила с меча на сина си към протягащата се ръка на създанието. Демонът нададе вой, но пренебрегна болката и черните му криви нокти, големи като лопати, сграбчиха Джарва, прониквайки през бронята в тялото.
Демонът вдигна управника на Сааур пред очите си и когато погледът на Джарва започна да гасне, се засмя и каза:
— Ти си владетел на нищото, глупав смъртен. Душата ти е моя, малко създание от плът! И след като те изям, все още ще агонизираш, за да ме развеселяваш между две хапвания!
За пръв път след раждането си Джарва, ша-шахан на Седемте нации, Владетелят на Империята на зелените пасища, Господар на Деветте океана позна ужаса. И докато съзнанието му крещеше, тялото му се прекърши.
От някакво място, извън собствената си плът, той усети как духът му се въздига, за да отлети към Божествената орда, но нещо все още го задържаше и той не можеше да напусне. Видя как собственото му тяло бива поглъщано от демона и в духовното си съзнание долови, че той казва:
— Аз съм Тугор, Първи служител на Маарг Великия, Управител на Петия кръг, а ти си моя играчка.
Джарва извика, но нямаше глас. Опита се да се бори, въпреки че нямаше тяло. Духът му бе окован от магически вериги, които го притискаха както желязото — плътта. Оплакващи безплътни гласове му съобщаваха, че хората от свитата му също гинат. Със силите, които му бяха останали, той насочи вътрешния си взор към далечния разлом и видя как последното от децата му напуска. Докато гледаше към разлома, който внезапно изчезна в нощта, сянката на Джарва, намерила малко успокоение, си пожела синът му и неговият народ да пристигнат благополучно и да се защитят от змийското вероломство в далечния свят на пантатийците, наречен Мидкемия.
1.
Предизвикателство
Отекна звук на тръба.
Ерик изтри ръцете си в престилката и почна да покрива огъня с пепел, така че да не се налага да го разпалва наново, ако се появи работа следобед. Мислеше си, че е малко вероятно, защото всички в града щяха да се тълпят на площада след пристигането на барона, но пък конете бяха неверни създания и подковите им падаха в най-неподходящия момент, а и фургоните чупеха колела в най-неочаквано време. Поне така го бяха научили петте години чиракуване при ковача. Погледна Тиндал, който спеше, прегърнал любовно кана бренди. Беше почнал да пие още от сутринта — след закуска бе решил да „обърне няколко за здравето на барона“. Беше заспал преди час, докато Ерик довършваше ковашката работа вместо него. За щастие младежът можеше да върши почти всичко — беше едър за възрастта си и имаше ловка ръка.
Докато Ерик покриваше последните въглени с пепел, чу майка си да вика от кухнята. Не обърна внимание на това, че го кара да побърза — имаше достатъчно време. Нямаше нужда от суетене: баронът още не бе стигнал града. Тръбата известяваше неговото приближаване, а не пристигането му.
Ерик рядко обръщаше внимание на външния си вид, но знаеше, че днес трябва да се нареди в първите редици на тълпата и да се опита да изглежда прилично. С тази мисъл той бавно свали престилката си, внимателно я закачи на един пирон и потопи ръцете си в бъчонката с вода. С яростно търкане успя да отмахне повечето от черните сажди и мръсотията, после наплиска лицето си с вода. Грабна широко чисто парче плат от купчината парцали, използвани за полиране на стоманата, избърса се и махна всичко, което не бе успяла да измие водата.