Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Ами да тръгваме, Симитли, да тръгваме тогава...
И тръгнаха.
Когато комарджията отвори вратата на дома си, замига учудено при вида на трите горили, които правеха тесния коридор да изглежда направо миниатюрен. Макар и да не бяха толкова внушителни, с подчертаното си излъчване на градски хищници те изглеждаха направо страшни. Ефектът се подсилваше и от Рачо Симитлийски, чийто нос вече приличаше на средноголяма камба, от онези червените за туршия, а в погледа му се четеше противоречива смес от страх, отчаяние и щипка безразличие, вероятно като постефект от „леките“ шамарчета на Силвестър. Варела хвана касиера на Плъха за ухото и го избута пред себе си.
- Кажи на човека за какво сме дошли. Не го оставяй да се чуди, не е възпитано така, Симитли.
Рачо се окопити сравнително бързо и пелтечейки, започна:
- Здрасти, Юри, здрасстиии. Идвам за парата, за лихвата, ама няма да ми я давашш н-н-н-на мен, а на н-н-н-н-н... - тук малко заби и Варела усука неособено нежно ухото му, което неслучайно беше пропуснал да пусне; Рачо се фокусира и довърши, вече без да заеква: - ...на него, на него даваш вече всичко...
Юри, облечен в къс халат със странен цвят и от неопределена материя, се облегна на касата на вратата и каза, опитвайки се да звучи небрежно:
- А бе Рачко, аз тъкмо щях да ти звънкам да ти кажа, че не е удобно днес да идваш, не ми стана една врътка и утре ще занеса кеша директно в казиното. Няма про...
Не можа да довърши, защото тук се включи Митака, който с едно мощно мае гери4 го изстреля навътре в тъмния коридор на апартамента. Комарджията почти се претърколи през глава, но устремът му бе спрян от едно грозно шкафче за обувки. Варела отпи от бирата си и драматично въздъхна. Каратистът влезе в апартамента и се засили да ритне още веднъж гърчещия се от болка на земята длъжник, но Варела го задържа с едната ръка, като с другата балансираше, опитвайки се да не разлее бирата си.
4 Прав ритник от карате. - Б. а.
- Кротни малко, Мите, не сме дошли да го трошим, а да се запознаем с човека. Клиент ни е вече един вид. - Тръгна към кухнята и без да се обръща назад, продължи: - Братоци, хванете нашия нов клиент и затворете вратата, няма нужда да плашим комшиите. Вкарайте този елемент в кухнята. - Хвана Рачо и го избута пред себе си. - Ще започнем с лесен въпрос. Юри, имаш ли бар някъде тука в тая хубава къща?
Юри, който полу ходеше, полу се носеше, сграбчен в лапите на Долф и Слай, измънка нещо.
- Не те разбрах, Юрка. Я пробвай пак, по-ясно този път.
- Имам, имам бар... В хола е...
- А бирички имаш ли?
- Не пия бира...
- Аааа, не пиеш бира значи, ами тогава няма какво да правим в кухнята, дай да ходим към хола да си говорим там тогава.
Арнолд тръгна да казва нещо, но Варела го спря:
- Знам, Арни, ама ако ядете във всяка къща, няма да свършим работа до другата седмица... Аре да действаме сега, после аз ще почерпя в нашия ресторант.
Арнолд избоботи нещо сърдито, но цялата компания се насочи към неголемия хол, който беше добре обзаведен, семпло, малко по-шарено за вкуса на Варела, но мебелите не бяха лоши. Само розовото и оранжевото идваха малко в повече.
- Пичове, сложете Юри да поседне на това канапе с нежен цвят и нека Рачо сега ни запознае със случая на човека. Започвай да пееш, Симитли...
Рачо започна бързо да говори, гласът му звучеше малко смешно и гъгнещо, но кой може да говори нормално със счупен нос?
- Ааами Юри има няколко магазина в центъра, продава някакви парцалки и май добре му върви всичко. Те, гейовете, са си мафия и се подкрепят...
На Варела му стана смешно, като видя как очите на братята се разшириха от ужас и те леко започнаха да отстъпват от длъжника. Сигурно това беше първият хомосексуалист, когото виждаха на живо. Все едно не обикновен педал, а тигър се беше озовал в стаята. Долф дори щеше да се пребие, защото, отстъпвайки, се спъна в една табуретка и едва се удържа.
- Няма значение какъв е и с кого се ебе, номерът е каква ни е играта. Аре казвай, че нямаме време, Рачо...
Митака се изкашля, в знак че желае да каже нещо:
- Сори, колега, че те прекъсвам, само да питам и аз нещо...
Варела му кимна.
- Къде е тоя бар, че имам да ви догонвам, я кажи къде е барът бе, пеперудке!
Юри посочи един шкаф до големия телевизор. Митака го отвори и защото си падаше водкаджия, извади бутилка „Финландия“. Прасна един солиден гълток направо от шишето, а после шумно издиша. Подаде бутилката на Варела, който я взе и отпи.
- Аре, Рачо...