Братството

Тя се усмихна мрачно.

— Чудите се, предполагам, как от жена като мен се е пръкнало такова люпило. Но аз твърдя, че в тях тече много малко кръв на рода Катанеи. Е, в Лукреция може би, но Чезаре…

Тя замълча и Ецио забеляза болката, изписала се в очите й.

— Знаете ли къде е той?

— Не знам повече от вас и ми е все едно! Не съм го виждала от години, макар да живеем в един и същ град. За мен той е мъртъв.

Очевидно папата пазеше в строга тайна местонахождението на Чезаре.

— Дали дъщеря ви знае?

— Едва ли, щом аз не зная. Сега тя е във Ферара. Вървете и я попитайте, но Ферара е далеч на север, а Светият отец й забрани да стъпва в Рим.

— Виждате ли я? — попита Макиавели.

Ваноца въздъхна.

— Както казах, Ферара е далеч оттук. Напоследък пътешествията не ме привличат.

Тя се озърна, стрелна с поглед прислужниците, застанали до вратата, и водния часовник. Не им предложи никаква почерпка и явно очакваше с нетърпение да ги отпрати. Изглеждаше нещастна и току потриваше неспокойно длани, но дали защото криеше нещо, или защото я принуждаваха да говори за хора, които очевидно не искаше да обсъжда?

— Имам — или по-скоро имах — осем внуци — неочаквано каза тя.

Ецио и Макиавели знаеха, че Лукреция беше родила няколко деца на различните си съпрузи, но повечето не бяха доживели пълнолетие. Носеха се слухове, че тя не приемала много сериозно бременността и обичала да гуляе и да танцува допреди самото раждане. Дали това я бе отчуждило от майка й? Чезаре имаше четиригодишна дъщеря — Луиз.

— Виждате ли ги? — попита Макиавели.

— Не. Луиз е още в Рим, мисля, но майка й се погрижи да я възпита като французойка, а не като италианка.

Тя стана и прислужниците, сякаш по даден знак, отвориха резбованите дървени врати на стаята.

— Съжалявам, че не успях да ви помогна…

— Благодарим за отделеното време — отвърна сухо Макиавели.

— Поговорете и с други — посъветва ги Ваноца.

— Възнамеряваме да посетим принцеса Д’Албре.

Ваноца стисна устни.

— Buona fortuna — каза не особено убедено. — Но побързайте. Чух, че се готви да отпътува за Франция. Може би, ако извадя късмет, ще дойде да се сбогува с мен.

Ецио и Макиавели също станаха и излязоха.

На улицата Макиавели се обади:

— Мисля, че трябва да използваме Ябълката, Ецио.

— Не още.

— Постъпи, както желаеш, но според мен е глупаво. Да вървим при принцесата. Добре, че и двамата говорим френски.

— Шарлот д’Албре няма да потегли днес. Изпратил съм хора да наблюдават имението й. Първо искам да видим другиго. Всъщност съм изненадан, че Ваноца не я спомена.

— Кого?

— Джулия Фарнезе.

— Не живееше ли в Карбонано?

— Шпионите ми докладваха, че е в града, така че да се възползваме.