Братството

— Залостили са го в килия на върха на централната кула, висока сто и четирийсет стъпки — продължи Юлий. — Чезаре вече няма да ни създава грижи. — Папата се втренчи в Ецио. — Това, което ти казах, също е тайна, между другото, така че не започвай да кроиш планове. Във всеки случай ще го преместят, ако дочуя, че някой го търси.

Ецио смени темата:

— А Лукреция? Имаме ли вести от Ферара?

— Е, третият брак й се отразява добре, макар да признавам, че отначало се тревожех. Семейство Д’Есте са такива сноби.

Мислех, че старият дук не би я приел за подходяща партия за сина си. Потомка на Борджия! Ще му се присмиват, че снаха му е недостойна за благородническия му род. Все едно ти да се ожениш за кухненска прислужница. — Папата се разсмя гръмогласно. — Но тя се примири. Разменя си любовни писма и дори поеми със стария си приятел Пиетро Бембо — под сурдинка, разбира се — намигна Юлий. — Но като цяло е добра и вярна съпруга на дук Алфонсо. Дори ходи на църква и бродира гоблени. Няма шанс, разбира се, да се върне в Рим. Никога! Ще прекара дните си във Ферара и трябва да е благодарна, че главата й остана на раменете. В крайна сметка смея да твърдя, че глутницата каталонски перверзници вече няма да ни безпокои.

Ецио се запита дали шпионската мрежа на Ватикана е така добре осведомена за тамплиерите, колкото за Борджия. Чезаре беше техен водач и продължаваше да бъде, дори от затвора. Но по този въпрос папата мълчеше.

Ецио отчиташе, че Италия е преживявала далеч по-лоши дни. Сега имаха силен папа, който разумно задържа Агостино Киджи за банкер, а французите бяха изтикани в ъгъла. Крал Луи не беше напуснал Италия, но поне се бе задоволил да се оттегли на север. Освен това френският крал бе отстъпил Неапол на крал Фердинанд Арагонски.

— Надявам се, Ваше Светейшество.

Юлий изгледа проницателно Ецио.

— Слушай, драги, не съм глупак, така че не ме вземай за такъв. Защо, мислиш, те избрах за свой съветник? Знам, че из провинцията все още се таят фанатични привърженици на Борджия — неколцина се подвизават дори тук, в Рим — но напоследък ме тревожат други врагове.

— Борджия все още е заплаха.

— Не мисля.

— И как ще се защитиш от другите врагове?

— Обновявам папската стража. Знаеш ли колко добри войници са швейцарците? Най-добрите наемници! И откакто извоюваха независимост от Свещената римска империя и от Максимилиан, предлагат услугите си срещу заплащане. Те са изключително предани и не особено емоционални, за разлика от скъпите ни съграждани. Смятам да назнача една швейцарска бригада като лична охрана. Ще ги въоръжа с обичайните алебарди и прочее, но и с мускетите на Леонардо. — Той замълча.

— Трябва само да им измисля име. — Погледна въпросително Ецио. — Какво предлагаш?

— Швейцарска гвардия, да речем — отвърна Ецио изморено.

Папата се замисли.

— Е, не е кой знае колко оригинално. Честно казано, аз предпочитам Юлианска стража, но егоизмът не е добър съветник. — Той се ухили. — Добре, приемам предложението ти. Поне засега.