Братството

— Кого? Церемониалмайсторът на Родриго? Той е напълно безобиден. Мразеше оргиите, които го принуждаваха да организира. Бил е най-обикновен изпълнител.

— Няма значение. Научиш ли нещо, особено за привърженици на Борджия, които още се подвизават в Рим, непременно ме уведоми.

— Сега ще е по-лесно, понеже стражите на Борджия не дишат във вратовете ни всяка секунда от денонощието.

Ецио се подсмихна разсеяно.

— Имам и друг въпрос. Бях твърде зает да ви посетя, но се безпокоя за мама.

По лицето на Клаудия премина сянка.

— Води счетоводството, но се страхувам, че силите я напускат. Рядко излиза. Все по-често говори за Джовани, за Федерико и Петручо.

Ецио замълча, замислен за загиналите си баща и братя.

— Ще дойда, когато успея — каза той. — Предай й колко я обичам и я помоли да прости небрежността ми.

— Тя разбира колко тежка отговорност си поел. Знае, че го правиш не само за доброто на всички ни, но и в името на събратята, които сме изгубили.

— Гибелта на виновниците за смъртта им ще бъде тяхната паметна плоча — сурово заключи Ецио.

— А моите хора? — попита Лисицата.

— Твоите хора, Джилберто, са ми жизненонеобходими. Доброволците ми са предани на каузата, но виждат, че животът потича в нормалното си русло, и повечето копнеят да се върнат към обичайните си занятия, преди да се включат в борбата срещу игото на Борджия. Те няма да забравят наученото, но не са членове на Братството и не мога да очаквам от тях да носят бремето ни, понеже само смъртта може да го свали от плещите ни.

— Разбирам.

— Знам, че мъжете и жените ти са градски чеда. Малко провинциален въздух ще им се отрази добре.

— Какво имаш предвид? — подозрително попита Лисицата.

— Изпрати най-добрите в градчетата и селата край Рим. Няма смисъл да обикаляме по-надалеч от Витербо, Терни, Лакуила, Аведзано и Нетуно. Съмнявам се, че ще открием нещо полезно извън този периметър. Едва ли са останали много привърженици на Борджия, а оцелелите сигурно са се окопали близо до Рим.

— Трудно ще ги намерим.

— Опитайте. Сам знаеш как дори малобройна група на точното място може да нанесе нечувани щети.

— Ще изпратя най-добрите си крадци, предрешени като амбулантни търговци.

— Докладвай ми всичко научено, особено вести за Микелето.

— Наистина ли смяташ, че дебне наблизо? Нищо чудно да се е върнал в Испания или поне в Кралство Неапол. Ако не е мъртъв, разбира се.

— Убеден съм, че е жив.

Лисицата сви рамене.

— Добре.

Когато приятелите им се разотидоха, Макиавели се обърна към Ецио:

— Ами аз?

— Двамата ще работим заедно.

— За мен е удоволствие, но преди да чуя подробностите, имам един въпрос.

— Да?

— Защо не използваш Ябълката?