Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Трима мъже пристъпиха от сенките в дъното на стаята. Ецио и Макиавели усещаха присъствието и на други, мъже и жени, зад тях и от двете си страни. Онези, които се виждаха в приглушената светлина, носеха вече износени униформи на Борджия и бяха въоръжени до зъби.
Очите на Клаудия му проговориха мълком. Тя успя да вдигне безименния си пръст с клеймото и да му покаже, че не се е предала въпреки мъченията. Както подобава на истински асасин. Защо се бе усъмнил в нея?
— Знаем какво изпитваш към семейството си — обади се предводителят им, петдесетинагодишен мъж с изпито лице, когото Ецио не разпозна. — Остави братята и баща си да умрат. Няма смисъл да безпокоим майка ти, защото тя и без това умира. Но ти предоставяме възможност да спасиш сестра си. Ако пожелаеш. Тя вече е в напреднала възраст и няма деца, та навярно ти е все едно.
Ецио се насили да се овладее.
— Какво искате?
— В замяна? Да напуснеш Рим. Защо не се върнеш в Монтериджони да го възродиш? Да се отдадеш на фермерство? Остави политическите игри на хората, които ги разбират.
Ецио се изплю.
— О, Боже! — възкликна кльощавият мъж.
Сграбчи Клаудия за косата, извади малък нож и поряза лявата й гърда.
Тя изпищя.
— Повредихме стоката, но съм сигурен, че ще се възстанови под нежните ти грижи.
— Ще си я взема и ще те убия! Бавно.
— Ецио Аудиторе! Предоставих ти възможност, а ти ме заплашваше. Но не си в позиция да заплашваш. Ако някой ще убива, това съм аз. Забрави Монтериджони — изтънчена дама като Клаудия несъмнено ще го възневиди. Съдбата ти е отредила да останеш тук, да умреш в тази стая.
Мъжете и жените от двете им страни пристъпиха по-близо с извадени саби.
— Казах ти, че сме в капан — обади се Макиавели.
— Поне открихме кучите синове! — отвърна Ецио и го погледна в очите. — Ето! — Подхвърли му шепа отровни стрелички. — Пусни ги в действие!
— Не ми каза, че си се подготвил.
— Не ме попита.
— Напротив.
— Млъквай!
Ецио зачака снишен приближаващите поддръжници на Борджия. Водачът им опря тънък нож в гърлото на Клаудия.
— Сега!
Асасините извадиха сабите си като един. А със свободните си ръце започнаха да изстрелват гибелните стрелички.
Лакеите на Борджия се скупчиха в ъгъла под напора на Макиавели, който сечеше и режеше със сабята и с камата си противниците, които се опитваха да му налитат, уповавайки се — напразно — на предимството на числеността.
Ецио целеше едно — да убие кльощавия мъж, преди да среже гърлото на Клаудия. Скочи напред и стисна мъжа за корема, но хлъзгав като змиорка, врагът му се шмугна встрани, без да изпуска жертвата си.
Ецио все пак успя да го събори на пода. Стисна дясната му ръка и насочи силом върха на тънкия му нож към собственото му гърло. Острието досегна югуларната вена.
— Имай милост! — избъбри мъжът. — Вярвах, че каузата, на която служа, е справедлива.
— Каква милост прояви ти към сестра ми? — попита Ецио. — Измет! С теб е свършено.
Не се наложи да изважда Скритото острие.
— Обещах ти бавна смърт — каза Ецио, насочвайки ножа към слабините на мъжа, — но ще бъда милостив. — Вдигна отново острието и разпори гърлото му. От устата на мъжа бликна кръв.
— Bastardo! — изгъргори той. — Микелето ще те убие!
— Почивай в мир — каза Ецио и остави главата му да се кил не назад.
За пръв път думите му прозвучаха неубедително.
Заобиколени от мъртвите си или гърчещи се в предсмъртна агония противници, Ецио и Макиавели бързо освободиха Клаудия от твърдите въжета, с които беше овързана.
Понесла беше жесток побой, но поне бяха пощадили честта й.
— О, Ецио…
— Добре ли си?
— Надявам се.
— Хайде. Да се махаме оттук.