Братството

— Виждате ли я още?

— Уви, Ферара е твърде далеч на север, а и аз съм много заета в Карбонано. Дори приятелствата умират, Ецио Аудиторе.

В ума му изплува образът на Катерина Сфорца, преди да успее да го пропъди. Божичко, как мисълта за нея разкъсваше сърцето му и досега!

Тръгнаха си в късния следобед. Наблюдаваха зорко за преследвачи, но не видяха никого.

— Най-добре да използваме Ябълката — повтори Макиавели.

— Това е първият ден. Остават още два. Трябва да се научим да се уповаваме на себе си и на собствения си ум, а не да разчитаме на дарове.

— Въпросът е належащ.

— Още една среща днес, Николо. После ще видим.

Портиерите пред входа на разкошното имение на принцеса Д’Албре настояваха, че не си е у дома. Но Ецио и Макиавели, нетърпеливи и изморени, влязоха силом и свариха Шарлот в салона. Принцесата се подготвяше за път. Огромни сандъци със скъпо бельо, книги и бижута бяха разпръснати из полупразната стая, а в ъгъла обърканата четиригодишна Луиз, единствената законна наследничка на Чезаре, си играеше с дървена кукла.

— Що за безочие! — възкликна блондинката със студено изражение, а в тъмнокафявите й очи проблеснаха гневни пламъчета.

— Действаме с благословията на папата — излъга Ецио. — Носим писмена заповед.

Протегна й празен свитък, от който висяха внушителни печати.

— Кучи синове! Нима смятате, че знам къде е затворен Чезаре? Не искам да го виждам повече и се моля прокълнатата му кръв да не е преминала във вените на невинната ми дъщеря.

— Търсим и Микелето — невъзмутимо вметна Макиавели.

— Този каталонски селянин! — просъска тя. — Откъде да знам къде е?

— Чезаре ти е казал как смята да избяга, ако го заловят — предположи Макиавели. — Разчитал е на теб.

— Така ли мислиш? Аз не смятам така! Може да се е доверил на някоя от десетките си любовници. Сигурно на онази, която го е заразила с венерическата болест.

— Ти…?

— Не съм го докосвала, откакто се появиха първите мехури, и той поне проявяваше благоприличие да страни от мен и да се валя в калта е курвите си. И да се сдобие с единайсет копелета. Аз поне съм чиста. Дъщеря ми също. Както виждаш, омитам се оттук. Франция е далеч по-добра държава от този пъкъл. Връщам се в Ла Мотфьойи.

— Не в Навара? — попита лукаво Макиавели.

— Разбирам, че ми поставяш капани. — Тя обърна студеното си скулесто лице към тях и Ецио забеляза, че красотата й се помрачава — или засилва — от вдлъбнатина по средата на брадичката й. — Не предпочитам да отида в тази провинция просто защото брат ми се е оженил за наследницата на трона и е станал крал.

— Верен ли е брат ти на Чезаре? — попита Ецио.