Братството

— Видях я — каза той.

Двамата огледаха стената на сградата в съседство с виночерпницата. Беше нова постройка в модерния напоследък стил — големи, грубо одялани камъни с хлътнали фуги. На места в стената бяха забити железни скоби за завързване на коне. Идеална беше.

Оттеглиха се в дъното на виночерпницата, но се оказа, че няма заден вход.

— Трябва да действаме светкавично! — каза Макиавели.

— Следвай ме! — обяви Ецио и остави чашата си върху маса до изхода.

След няколко секунди бе изкачил стената до средата, а Макиавели го догонваше по петите. Минувачите наблюдаваха зяпнали как двамата мъже с развети от вятъра мантии профучават по покривите, прескачайки алеите и улиците. Керемиди падаха под стъпките им и се разбиваха върху плодниците долу или цопваха в калта на непавираните алеи, а хората се снишаваха или отскачаха встрани.

Дори да умееше, жената не би могла да изкачи висока стена с дълга рокля, но Ецио забеляза дискретната цепка от едната страна на полата й, позволяваща й да тича, и тя прекосяваше улиците след тях, разблъсквайки всеки, изпречил се на пътя й. Непознатата им преследвачка очевидно беше отлично подготвена.

Най-сетне я заблудиха. Спряха задъхани на покрива на „Сан Николо де Портиис“ и легнаха по корем, оглеждайки зорко улиците долу. Сред гражданите там не различиха подозрителни особи, макар на Ецио да му се стори, че вижда двама от крадците на Лисицата да работят сред множеството, режейки кесии с малки остри ножчета. Очевидно не бяха от избраните да заминат за околните градчета, но по-късно щеше да попита Джилберто.

— Да слизаме — предложи Макиавели.

— Не, тук по-лесно ще останем невидими, а и вече наближаваме.

— Следваше ни е лекота. Добре, че беше онзи покрив, заобиколен от висока стена, където сменихме незабелязано посоката.

Ецио кимна. Която и да беше жената, сигурно вече докладваше за тях. Прииска му се да е на тяхна страна. При това положение трябваше бързо да стигнат до просторния апартамент на Джулия в Рим и после незабавно да напуснат квартала. Замисли се дали за в бъдеще да не свика неколцина доброволци да им пазят гърбовете. Твърдата ръка на новия папа бе принудила привържениците на Борджия да се снишат, но само за да вдъхнат на властите фалшиво усещане за сигурност.

Първият съпруг на Джулия — Орсино Орсини, охотно си бе затварял очите за аферата на деветнайсетгодишната си жена с шейсет и две годишния Родриго Борджия. Тя бе родила дъщеря — Лаура — но никой не знаеше дали е дете на Орсино или на Родриго. Родриго, макар и валенсианец, се бе издигнал в църковната йерархия и контролираше ватиканските финанси. В знак на благодарност бе настанил сочната си млада любовница в Чисто нова къща (която тя отдавна бе принудена да напусне) в удобна близост до Ватикана и бе назначил брат й Алесандро за кардинал. Другите кардинали го наричаха Кардинала на фустата за гърба му, но, разбира се, никога в присъствието на Родриго. Джулия получи прозвището Христовата невяста.