Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Удари с чук и шум от други строителни дейности прокънтяха над главите им от различни части на Ватикана.
— Досадни строители! — възкликна папата. — Но е неизбежно. — Той дръпна звънеца. — Ще изпратя някого да разпореди да престанат, докато приключим. Мисля си понякога, че строителите са най-разрушителната стихия, изобретена от човечеството.
Папата даде нареждания на влезлия незабавно в стаята адютант. След няколко минути чуха приглушени ругатни и звънтене на шумно захвърлени инструменти.
— С какво си се заел? — попита Ецио, който знаеше, че архитектурата и военното дело си деляха първенството сред страстите на папата.
— Преграждам всички апартаменти и кабинети на Борджия — отговори Юлий. — Твърде са разточителни. По-подходящи за Нерон, отколкото за църковен глава. И събарям всичките им постройки върху покрива на Кастел Сант’Анджело. Ще го превърна в просторна градина. Чудя се дали да не си направя малка лятна къщичка там?
— Добра идея — подсмихна се Ецио.
Лятната къщичка несъмнено щеше да разполага с всички удобства, ако не за кралски аудиенции, то поне за любовните срещи на папата с любовниците му — мъже и жени. Личният живот на Негово Светейшество не засягаше Ецио. Важното беше, че е добър човек и непоколебим съюзник. Сравнени с Родриговите, неговите пороци приличаха на детски пакости. Освен това той бе продължил неотклонно реформите на предшественика си — Пий III.
— Ще поосвежа и Сикстинската капела — продължи папата. — Толкова е тягостна! Повиках един млад художник от Флоренция — Микеланджело еди-кой си — да изрисува фрески по тавана. Изобилие от религиозни сцени и прочее, и прочее. Мислех да възложа работата на Леонардо, но главата му гъмжи от идеи и той не смогва да довърши големите картини. Жалко… Много ми допадна портретът, който нарисува на съпругата на Франческо дел Джокондо…
Юлий млъкна и погледна Ецио.
— Но ти не си дошъл тук да обсъждаме слабостта ми към модерното изкуство.
— Да.
— Сигурен ли си, че не вземаш прекалено на сериозно заплахата от възраждане на клана Борджия?
— Смятам, че трябва да я приемаме на сериозно.
— Виж, армията ми отвоюва почти всички територии на Романя. Борджия вече нямат войска, с която да ни се опълчат.
— Чезаре е жив! Ако застане начело…
— Надявам се да не поставяш под съмнение благоразумието ми, Ецио. Знаеш защо го пощадих. Във всеки случай сега е на такова място, че все едно сме го погребали жив.
— Микелето е на свобода.
— Пфу! Без Чезаре Микелето е нищо.
— Микелето познава добре Испания.
— Той е нищо, казвам ти.
— Познава Испания. Роден е във Валенсия. Извънбрачен племенник на Родриго.
Папата, който въпреки напредналата си възраст все още беше здрав и енергичен мъж в разцвета на силите си, сновеше напред-назад из стаята, докато обсъждаха Борджия. Сега застана до бюрото, облегна едрите си длани върху него и се приведе заплашително към Ецио. Позата му не оставяше никакво съмнение.
— Позволяваш на най-лошите си страхове да те обсебят — заяви той. — Не сме сигурни дори дали Микелето е жив или мъртъв.
— Трябва да разберем. Веднъж и завинаги.
Папата обмисли предложението и се поотпусна. Седна отново. Потупа пръстена с печата върху лявата си ръка с показалеца на дясната.
— Какво искаш да направим? — попита строго той. — Не очаквай средства от мен. Бюджетът ни вече е на изчерпване.
— Първо трябва да открием и унищожим всички привърженици на Борджия в града. Нищо чудно да попаднем на човек, който знае нещо за Микелето — каква съдба го е сполетяла, къде се намира… После…
— После?
— После, ако е жив…
— Ти ще го убиеш?
— Да.
„Освен ако не се окаже, че ще ми бъде по-полезен жив“, помисли си Ецио.
Юлий се облегна назад.
— Впечатлен съм от решимостта ти, Ецио. Почти ме плаши. И се радвам, че не съм враг на асасините.
Ецио го изгледа остро.
— Знаеш за Братството?
Папата събра върховете на пръстите си.
— Винаги проучвам враговете на своите врагове. Но тайната ти е на сигурно място при мен. Както споменах, не съм глупак.
50