Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Холи се обърна към него.
- Размислих - каза тя.
- Не можеш да размислиш точно сега.
- Мога и ще го направя. Ако се издадем, ще ни отнемат Даниел. Ако си траем, има шанс никой никога да не разбере. Всичко скоро ще утихне, защото полицията си има по-сериозни тревоги, като например да открие убийците на онзи полицай, а сега и на жената от кариерата. Колко дълго според теб ще търсят детето?
- Но Кастин вече знае.
- Какво знае? Името на Карис и това, че е родила момче. Нищо повече.
- Ако не му се обадим, той ще съобщи в полицията.
- Нека.
- А частният детектив?
- Какво може да направи той - да принуди родителите на всички петгодишни момченца в щата да направят ДНК тестове? Ако дойде, ще му дам имената на всички мъже, с които съм спала. Даже ще си измисля няколко, а той сам да реши кого съм решила да не вписвам в удостоверението за раждане.
Баща ѝ потръпна. Като всеки мъж с дъщеря, една малка част от него много искаше да вярва в непорочното зачатие.
- Холи...
- Даниел е мой. Това е решението ми. Взех го и повече няма какво да говорим.
Тя се отправи към кухнята и задрънча със съдовете, докато приготвяше вечеря. Нямаше да спори повече с нея, поне засега. Имаше опит с покойната ѝ майка, на която Холи приличаше в твърде много отношения, и се беше научил кога да отстъпва. Пък може би и тя имаше право: ползите от самопризнанията бяха пренебрежимо малко. Вероятно бурята скоро щеше да размине, а случаят да потъне в архивите в някое мазе в Огъста.
На вратата се позвъни. Даниел беше на гости на свое приятелче и тъкмо по това време трябваше да го върнат, но когато Оуен отвори вратата, на прага стоеше Шийла Барам. Семейство Барам живееше в имота на изток от Уийвър и двете семейства се радваха на добри отношения, въпреки че двамата Барам бяха по-близо до възрастта на Оуен, отколкото до Холи, а децата им отдавна бяха напуснали дома и създали свои собствени семейства. Понякога гледаха Даниел, когато се налагаше Холи да работи до късно, а Оуен беше на път, въпреки че момчето се оплакваше от телевизионните програми, които гледаха те -предимно стари шоута с игри и религиозни предавания, - както и от наличието на броколи във всяко ястие.
Оуен покани Шийла да влезе, а Холи я поздрави от кухнята.
- Всичко наред ли е? - попита той.
- Горе-долу - отвърна Шийла. - Виж, може да си въобразявам, но днес забелязах някой да обикаля около къщата ви.
- Кой някой?
- Ами... беше жена. Видях я от кухнята. Изглеждаше мръсна и мисля, че не носеше обувки. Сигурно е била бездомница. Стори ми се, че изпробва прозорците, за да влезе през тях и да открадне нещо. Повиках Хенри и му казах да я изгони, защото кой знае колко време щеше да мине, докато дойде полицията.
Хенри Барам беше едър мъж, ветеран от Виетнам. Оуен не би го предизвиквал с лека ръка.
Холи отиде при тях.
- Какво е станало?
- Шийла казва, че една жена може би се е опитала да проникне в къщата по-рано днес.
- Докато Хенри дойде, вече си беше отишла - продължи Шийла. - Според него не беше успяла да влезе, но понеже имаме ключ, все пак реши да огледа и вътре. После провери и твоята къща, Оуен. Надявам се, че нямате нищо против.
Следобеда Оуен беше ходил до банката, което беше единствената причина да отсъства.
- Не, разбира се - каза той.
- Благодарни сме ви за загрижеността - добави Холи.
- Сметнахме, че ако искате да съобщите в полицията, по-добре сами да го направите. Ние сме винаги наоколо. Знаете го Хенри - не обича да излиза от къщи, освен за да отиде на църква.
- Няма смисъл да занимаваме полицията - отвърна Холи, като старателно отбягваше погледа на баща си. - Ще гледаме да не забравяме алармата и да заключваме вратите и прозорците. Но не споменавайте за това на Даниел, моля ви. Не искам да се тревожи.
Шийла се съгласи, че така ще бъде най-добре. Двамата ѝ благодариха отново и тя си тръгна.
- Странно, не мислиш ли? - попита Холи.
- Казваш да не викаме полиция? - отвърна Оуен. - Сигурна ли си?
- Да си го татуирам ли на челото? Няма да говорим с полицията. За нищо.