Драконът на Негово Величество [bg]

Французите поддържаха сериозна височина — около триста метра над водата, далеч извън обхвата и на най-далекобойните оръдия. Под тях, прекрасни и безполезни, бяха опънали бели платна корабите от флотилията при Канала. Много от тях се обвиха в дим, опитвайки безнадеждни изстрели нагоре. Повечето плавателни съдове бяха заели позиция по-близо до сушата, въпреки опасността от толкова близко разположение към подветрен бряг. Ако французите се принудеха да се приземят около ръба на скалите, можеха да попаднат за кратко в обхвата на далекобойните оръдия.

Формациите на Екзидий и Мортифер летяха с бясно темпо от Трафалгар, но нямаха шанс да пристигнат преди края на седмицата. Нито един сред британците не се съмняваше в бойната сила, която французите бяха способни да съберат. Рационално погледнато, нямаше никакви основания за надежда.

Дори при това положение обаче бе съвсем различно човек да види всички тези дракони от плът и криле — дванадесет дървени транспорта като тези, които Ранкин бе видял, всеки носен от четири дракона и защитен от още толкова. Лорънс никога не бе чувал за подобни цифри в модерната военна история. Такива неща бе имало само при Кръстоносните походи, когато драконите са били по-малки, а околността — по-некултивирана, за да ги изхранва по-лесно.

С тази мисъл Уил се обърна към Гранби и каза спокойно, ала достатъчно силно, за да го чуят и хората му:

— Средствата за изхранване на толкова дракони биха били непрактични за един по-дълъг период. Скоро няма да успее да направи нещо подобно.

Гранби се усети само след миг и отвърна:

— Точно така. Прав сте. Да поупражним ли момчетата? Мисля, че имаме поне половин час, преди да ги срещнем.

— Много добре. — Лорънс се надигна. Вятърът бе много силен, но ремъците го държаха здраво и той успя да се обърне. Останалите не можеха да го погледнат право в очите, но имаше ефект — гърбовете им се изправиха и спряха с шушуканията. Никой не желаеше да покаже страх или нежелание пред него.

— Господин Джоне, смяна на позиции, ако обичате! — извика Гранби през рупора. Не след дълго топмените и белмените бяха привършили с размяната под надзора на лейтенантите си и мъжете се посгряха. Лицата им не изглеждаха толкова измъчени. Не можеха да започнат стрелкова практика, понеже другите дракони бяха твърде близо, но във възхитителна проява на енергия лейтенант Ригс накара хората си да стрелят с халосни, за да раздвижат пръсти. Дън имаше дълги, слаби ръце, които вече бяха замръзнали от студа. Докато се мъчеше да презареди, рогът му за барут се изплъзна от захвата му и почти падна. Колинс успя да го спаси на косъм, като се наведе във въздуха и успя да хване връвта.

Темерер погледна назад веднъж, когато прозвучаха първите изстрели, но след това изпъна шия напред, без да му се напомня. Летеше с лекота, със скорост, която можеше да поддържа през по-голямата част от деня. Дишането му не бе задъхано, не беше дори ускорено. Единственият му недостатък бе излишъкът на ентусиазъм. Когато френските дракони се доближиха още повече, той се поддаде на вълнението и рязко ускори, ала лекичкото докосване на Лорънс бе достатъчно да го върне в строя.