Драконът на Негово Величество [bg]

Лентън изчака, докато и последните пристигнали затворят вратата зад себе си, и започна:

— Навярно вече сте разбрали, господа — радостта ни бе преждевременна. Капитан Ранкин тъкмо се връща от полет над брега. Успял е да се промъкне отвъд границите им и зърнал над какво работи проклетият корсиканец. Вижте сами.

Той бутна към тях парче хартия, оплескано от мръсотия и кръв, които обаче не пречеха да се види елегантно начертаната схема с точния почерк на Ранкин. Лорънс се намръщи в опит да разгадае нарисуваното — изглеждаше като боен кораб, само че без никакви перила около горната палуба и без мачти. От предната и задната част на кораба стърчаха странни дебели прътове, а амбразури за оръдията нямаше.

— Какво е това? — Ченъри обърна рисунката. — Мислех, че вече имат кораби…

— Може би ще стане по-ясно, ако кажа, че ги носеха дракони — каза Ранкин.

Лорънс веднага се досети. Прътовете представляваха места за захващане. Наполеон възнамеряваше да прекара войниците си над оръдията на Флота, докато по-голямата част от британските въздушни сили се намираше в Средиземноморието.

— Не сме сигурни колко души може да побере във всеки… — започна Лентън.

— Сър, извинете ме. Може ли да попитам колко са дълги тези съдове? — прекъсна го Лорънс. — Мащабът на рисунката верен ли е?

— Така ми се стори — кимна Ранкин. — Онзи, който видях във въздуха, имаше по два Рийпъра от всяка страна и оставаше още място. Дълги са около шейсетина метра от единия до другия край.

— Значи вътре ще са трипалубни — заключи мрачно Уил. — Ако опънат хамаци, може да побере около две хиляди души във всеки един, ако не слагат провизии.

Из стаята се разнесе тревожен шепот.

— Имат по-малко от два часа път, дори да тръгнат от Шербург, а Бонапарт разполага с над шестдесет дракона.

— Боже милостиви! Значи може да транспортира петдесет хиляди души до късния предиобед — обади се един от пристигналите наскоро капитани, които Лорънс не познаваше. Същите изчисления се въртяха в главите на всички. Невъзможно бе човек да не се огледа из стаята и да не преброи останалите — по-малко от двадесетина, една четвърт от тях разузнавачи и куриери, от чиито дракони нямаше реална полза в сражение.

— Но тези неща навярно са безнадеждно трудни за управление — отбеляза Сътън, разглеждайки схемата. — Могат ли драконите да летят с такава тежест?

— Сигурно ги е построил от леко дърво. Нужни са му само за ден, все пак, а и не е наложително да са водоустойчиви — изтъкна Лорънс. — Трябва му само добър попътен вятър. Конструкцията им е тясна и ще имат съвсем малко съпротивление. Обаче са уязвими във въздуха и без съмнение Екзидий и Мортифер вече се връщат, нали?

— В най-добрия случай са най-малко на четири дни оттук и Бонапарт добре го знае — въздъхна Лентън. — Пожертва почти цялата си флотилия, че и испанската също, за да се освободи от присъствието им. Няма да пропилее шанса си, — Всички почувстваха очевидната истина на тези думи и мрачна, напрегната тишина изпълни стаята. Адмиралът погледна към бюрото си и се изправи с непривично бавни движения. Уил за първи път забеляза, че косата му е рядка и посивяла.