Драконът на Негово Величество [bg]

За първи път Темерер щеше да използва пълната екипировка за тежък бой извън тренировка. За патрулите се използваше много по-лек комплект, а предишната им битка ги бе заварила с юздата за пътувания. Империалът стоеше изправен и неподвижен, обърнал само главата си назад, за да наблюдава как екипажът му слага най-тежката, тройно занитена кожена юзда, и прикрепя огромните парчета сплетени метални брънки, които щяха да са бронята му.

Лорънс се зае да провери собствената си екипировка и със закъснение осъзна, че Холин не се вижда никъде. Три пъти огледа поляната, преди да се увери напълно, че той отсъства, и побърза да извика отговорника по бронята Прат, който остави работата си по големите защитни плочи за гърдите и раменете на Темерер.

— Къде е господин Холин? — попита Уил.

— Хм, не мисля, че не съм го виждал тази сутрин, сър — отвърна Прат, като се чешеше по главата. — Снощи си беше тук.

— Много добре. — Лорънс го освободи. — Роланд, Дайър, Морган! — извика той и когато тримата куриери пристигнаха, им нареди: — Отидете да намерите господин Холин и му кажете, че го очаквам тук на секундата.

— Да, сър — почти едновременно отвърнаха те и след кратко съвещание хукнаха в различни посоки.

Дълбоко намръщен, той се обърна да наблюдава работата на екипажа. Беше изумен как изобщо бе възможно някой да не изпълнява дълга си, особено в такава сериозна ситуация. Чудеше се дали Холин не се е разболял и отишъл на лекар. Това бе единственото извинение, ала в такъв случай трябваше да каже на някой от другарите си.

Измина повече от час и Темерер вече беше в пълно снаряжение, а екипажът тренираше маневри за абордаж под строгия поглед на лейтенант Гранби, когато Роланд се върна.

— Сър — каза тя с унил тон. — Сър, господин Холин е с Левитас. Моля ви, не се сърдете. — Всичко излезе от устата й на един дъх.

— Ооо. — Лорънс се смути. Не можеше да признае на момичето, че самият той се бе правил на ударен по отношение на посещенията на Холин, и виждаше как тя се срамува, задето издаваше свой другар летец. — Ще му се наложи да отговаря, но това може да почака. Отиди да му кажеш, че ми трябва веднага.

— Сър, казах му, но той ми рече, че не може да остави Левитас. Нареди ми веднага да се върна и да ви кажа, че ви моли да отидете при него, ако можете — изстреля тя и го изгледа неспокойно, за да види как би приел подобно неподчинение.

Уил я изгледа недоумяващо. Не му идваше никакво обяснение за необичайния й отговор, ала след миг преценката му за характера на Холин определи решението му.

— Господин Гранби, трябва да ви оставя за момент. Поемете нещата в свои ръце. Роланд, остани тук и ела да ме известиш, ако има нещо.

Той закрачи с бързи стъпки, разкъсван между гнева, тревогата и неохотата да се сблъска още веднъж с оплакване от страна на Ранкин. Не можеше да се отрече, че съвсем наскоро офицерът бе изпълнил смело дълга си, ето защо би било невероятно грубо да бъде засегнат по този начин. В същото време не можеше да спре да се гневи — полянката на Левитас бе малка и се намираше в близост до главния щаб, без съмнение за удобство на Ранкин. Мястото не изглеждаше добре поддържано и когато дребният дракон се появи пред погледа му, Уил видя, че лежи в кръг оголена песъчлива пръст, а главата му почива в скута на Холин.