Драконът на Негово Величество [bg]

По заповед на лейтенанта свалиха веригите от Пешьора и обърнаха муцуната на пленената драконка към Дувър. Тя летеше бавно и с неохота, като непрекъснато въртеше очи, уплашена за капитана си. В крайна сметка обаче излетя и транспортът увисна на една страна, а трите останали дракона изнемогваха под тежестта му.

Уил нямаше възможност да се наслади на победата, защото тутакси ги връхлетяха два нови дракона — един Пети Шевалиер,[26] който бе значително по-едър от Темерер, въпреки името си, и средноголям Пешьор Курон, който подхвана празния прът. Мъжете, все още вкопчени в покрива, хвърлиха веригите на новия екипаж и след няколко мига транспортът отново бе стабилизиран и продължи по пътя си.

Двата Сиела сега ги атакуваха от противоположни страни, а Шевалиерът ги заобикаляше отзад. Бяха открити и позицията им ставаше все по-безнадеждна.

— Темерер, отстъпваме. — Нямаше друг изход, макар че думите горчаха. Империалът веднага се обърна, но преследвачите се приближиха. Бе се сражавал вече близо половин час и започваше да се уморява.

Двата Сиела работеха заедно, опитвайки се да принудят Темерер да се приближи към големия дракон, и се стрелкаха пред него, за да го забавят. Внезапно Шевалиерът ускори и се приближи току до Империала. Неколцина мъже от вражеския дракон прескочиха на гърба му.

— Внимание, абордажници! — чу се дрезгавият баритон на лейтенант Джоне и Империалът се огледа неспокойно. Страхът го зареди с нова енергия. Шевалиерът изостана, а след като Темерер уцели с лапа един от Снелите, те също се отказаха от преследването.

Само че осмина вече бяха успели да преминат и да се закопчаят. Лорънс презареди пистолетите си и ги препаса на колана си, след което удължи кожените ремъци и се изправи. Петимата топмени под командването на лейтенант Джоне се защитаваха в средата на гърба. Уил тръгна натам толкова бързо, колкото смееше. С първия изстрел пропусна, но вторият уцели един от французите право в гърдите. Мъжът падна, кашляйки кръв, и увисна от коланите си.

Дойде ред на бясна, трескава фехтовка, а небето се носеше твърде бързо покрай него, за да види каквото и да било, освен мъжете пред себе си. Изведнъж един френски лейтенант се появи отпред. Той видя златните му плочки и насочи пистолета си, ала Лорънс нито чу репликите му, нито им обърна внимание. Англичанинът изби оръжието му и халоса французина в слепоочието с дръжката на своето. Лейтенантът падна. Този отзад се хвърли към него, но въздушното течение биеше насреща му и пронизващият му удар само одраска коженото палто на Уил.

Лорънс преряза ремъците му и го събори с ритник в кръста. Огледа се за други противници, но за щастие всички останали бяха или мъртви, или обезоръжени. От тяхна страна жертви бяха станали само Шалонър и Райт, както и лейтенант Джоне, който висеше на закопчалките си, а от огнестрелната рана в гърдите му обилно бликаше кръв. Преди да успеят да се погрижат за него, той си пое за последно дъх и замря.

Уил се наведе и притвори изцъклените му очи, а сетне закачи сабята на колана си.