Драконът на Негово Величество [bg]

— Лорънс, какво за Бога… — изумен, Лентън започна да се надига от стола си.

— Левитас умира. Капитан Ранкин желае да се сбогува. — Уил гледаше Лентън право в очите и държеше офицера за яката и едната ръка. — Моли да го извините.

Другите капитани ги наблюдаваха безмълвни, застинали в полуизправено положение. Лентън се взря в Ранкин и отново седна.

— Добре. — Посегна към бутилката. Другите капитани също се върнаха на столовете си.

Ранкин се препъваше в ръцете му и дори не се опитваше да се освободи — само гледаше да е по-далеч от Лорънс, докато вървяха. Току пред полянката Уил спря и се обърна към него.

— Ще си добър към него, ясно ли ти е? Ще му дадеш всяка похвала, до последната думичка, която е заслужил и никога не е получил от теб. Ще му кажеш, че е смел, верен и че е по-добър партньор, отколкото ти заслужаваш.

Ранкин не отвърна, само зяпаше, сякаш Лорънс бе опасен луд. Той го разтърси отново.

— Кълна се в Бога, ще сториш всичко това, че и повече, и ще се надяваш да е достатъчно, за да остана доволен — свирепо изръмжа Уил и отново го завлачи.

Холин още седеше с главата на Левитас в скута си. До тях имаше кофа, в която потапяше чисто парче плат и го изстискваше в устата на дракона. Той изгледа Ранкин с неприкрито презрение, а после се наведе и рече:

— Левитас, Левитас. Виж кой е дошъл.

Очите на Уинчестъра се отвориха, но бяха млечнобели и слепи.

— Моят капитан? — несигурно промълви той.

Лорънс бутна Ранкин да застане на колене. Ездачът на Левитас прехапа устни и прегъна бедрото си, но каза:

— Да, тук съм. — Сетне погледна към Уил, преглътна и изтърси: — Беше много смел.

Нямаше нищо естествено или искрено в тона му — той дори звучеше неприятно. Драконът само прошепна:

— Ти дойде — и облиза няколко капки вода от ъгълчето на устата си. Кръвта още струеше бавно изпод превръзките — черна, лъщяща и достатъчно плътна, за да ги раздели една от друга. Ранкин се размърда некомфортно. Панталоните и чорапите му бяха прогизнали, но той вдигна поглед към Лорънс и не опита да се отдръпне.

Левитас въздъхна и повърхностното му дишане секна. Холин притвори очите му с огрубялата си длан.

Ръката на Уил още лежеше тежко върху врата на Ранкин. Сега той я вдигна с отвращение.