Драконът на Негово Величество [bg]

Внезапно фаланга от шест тежки дракона се откъсна от френския строй и се спусна към сушата, а всички зареваха с пълно гърло, докато екипажите им хвърляха бомби. Тънките редици червено-бели палта се разлюляха като тръстики на вятъра и запасняците в центъра почти се разпръснаха. Мъжете се свличаха на колене и покриваха главите си, макар че реални щети почти нямаше. Дузина пушки изтрещяха напосоки. Пропилени изстрели, помисли си отчаяно Уил. Водещият транспорт можеше да се спусне почти необезпокояван.

Четиримата носачи се сгъстиха и взеха да летят близо един до друг точно над транспорта, оставяйки съда да спре сам, като си изрови корито с кил. Британските войници в предните редици вдигнаха ръце пред лицата си, когато ги връхлетя огромен облак прах, а после почти за миг половината паднаха мъртви. Цялата предна стена на транспорта се бе отворила и отвътре изригна пушечен залп, който покоси войниците най-отпред.

Вик „Vive l’Empereur!”[27] се издигна във въздуха, когато френските войници се хвърлиха напред през дима. Бяха над хиляда мъже, повлекли със себе си чифт оръдия с десеткилограмови снаряди. Мъжете се подредиха, за да защитят топовете, докато артилеристите ги заредят и стрелят. Червените униформи дадоха ответен залп, а миг по-късно и запасняците ги последваха, ала французите бяха обръгнали ветерани. Макар дузини от тях да паднаха мъртви, редиците им се затвориха, запълвайки местата им, и войниците продължиха настъплението си.

Четирите дракона-носачи отхвърляха веригите си. Освободени от товара си, те се надигнаха да се включат в сражението и да направят численото превъзходство на французите още по-съкрушително. След малко още един транспорт щеше да се приземи под вече изградената защита и неговите носачи щяха допълнително да влошат положението.

Максимус изрева диво, освободи се от Шевалиера и налетя отчаяно върху следващия спускащ се транспорт. Без да демонстрира ловкост или маневри, Регалът просто се метна надолу. Два по-малки дракона се опитаха да преградят пътя му, но той бе вложил цялата си маса в движението. Макар да понесе сериозни одрасквания от ноктите и зъбите им, ги разблъска с чистата си мощ. Единият само се завъртя във въздуха, а другият — ивичест червено-син Оньор д’Ор[28] — се блъсна в скалите със строшено крило. Задраска по нащърбените камъни, хвърляйки облаци тебеширен прах, като се опитваше да се захване някъде и да се изкатери на върха на скалата.

Една лека фрегата с около двадесет и четири оръдия и плитко газене се бе осмелила да остане близо до брега. Сега се възползва от случая — преди драконът да успее да се измъкне, двойният й ред оръдия проечаха като гръмотевици, френският дракон изпищя веднъж и падна покосен. Безпощадният прилив премаза в скалите трупа му и остатъците от екипажа.

Междувременно Максимус бе кацнал върху втория транспорт и удряше с масивните си нокти по веригите. Теглото му бе твърде голямо за носачите, но те полагаха всички усилия и с мощен напън успяха да прехвърлят съда над върха на скалата, преди прътовете да се пречупят. Дървената черупка падна от шест-седем метра и се разчупи като яйце, разпилявайки хора и оръдия навсякъде, но височината се оказа недостатъчна за по-сериозни поражения. Оцелелите почти веднага се вдигнаха на крака и се скриха в безопасност зад собствената си бойна линия.