Ниджири долови бученето на тълпата още преди да излязат от Залата за съвещания. Отначало реши, че е реката, макар да бе забелязал, докато минаваха през града, че тя лъкатуши на запад и се губи в зелените, покрити с мараня планини в далечината. Сетне слухът му започна да отделя цели думи и фрази -викове - и той осъзна, че това са гласове. Толкова огромно множество гласове се надигаха и говореха едновременно, че се сливаха в монотонен тътен. Момчето не можеше да измисли причина, поради която подобно множество би се събрало в такъв разюздан хаос. Никакво обществено събитие в Гуджааре не можеше да протече толкова шумно. Да нямаше бунт? Чувал бе, че стават такива неща из чуждите страни. Но ето че излезе навън и всичко му стана ясно.
Хора - стотици, може би хиляди - бяха изпълнили стълбищата пред Съвещателната зала, улиците наоколо и пресечките по-нататък. Мъже и жени, деца и старци, толкова много, че краят им не се виждаше. Но когато двамата с Ехиру се показаха в горната част на стълбите заедно със Сунанди, врякат намаля, за да заглъхне най-накрая съвсем. Сунанди и Exиpу спряха, същото направи и Ниджири. И тримата застанаха във фокуса на хиляди чифта очи.
Всички затаиха дъх. Ниджири се вгледа в най-близкитe лица от тълпата, за да съзре най-различни чувства, изписани по тях - от страх и любопитство до гняв и обожание. Но едно нещо го смая най-силно и го озадачи най-много, защото, макар да го бе наблюдавал безброй пъти в Гуджааре, не бе допускал, че ще се натъкне на него в един град, който вижда проклятие в лицето на Бирниците. Надежда. Само че какво очакваха oт Ехиру - само от него, защото никой не обръщаше внимание на Ниджири, - той не можеше да предположи.
И сега Ехиру излезе напред, вдигнал и двете си ръце с обърнати напред длани. Уплашен, Ниджири тръгна след него, забелязал с крайчеца на окото как Сунанди прави същото, след като промърморва нещо неразбрано. Когато погледна Ехиру, бе поразен за пореден път, защото напрежението и мъката от последния месец бяха напълно заличени от лицето на неговия брат. Той дори се усмихваше, докато крачеше напред в тълпата, а изражението му бе същото, което Ниджири помнеше от тяхната първа среща преди много, много години - нежност, строгост, топлота, възвишеност. Покой. Забелязали всичко това, хората му отваряха път, като шушукаха помежду си.
Сега Ниджири дочу тропот от тежки подметки и дрънчене на брони, които смутиха покоя. Ниджири извърна глава и забеляза неколцина гвардейци на Протектората, изсипали се в горния край на стълбите. Те разговаряха възбудено, видели се пред лицето на тази огромна тълпа. Ниджири реши да не им обръща внимание и отново устреми поглед към Ехиру, напълно убеден, че това, което вижда в момента, не бе нищо друго, освен пряка намеса на Богинята. Кисуа се бе отказала от наркомансията преди векове, но страхопочитанието към нея, както и вярата в могъществото на Хананджа явно се бяха запазили в някаква скрита частица от древната душа на този народ. Като чирак на Ехиру, негов дълг бе да засвидетелства такова грандиозно събитие.
„Ще го сторя с радост в сърцето. Благодаря ти, Хананджа, че направи моя брат какъвто бе преди, макар и само за този момент.“
Някаква фигура си пробиваше път през тълпата и мъкнеше друга подире си. Ехиру спря. Ниджири настръхна, но това бе само един мъж, който водеше за ръка дете. Едно дете, установи със закъснял ужас Ниджири, което в някакъв момент от своя кратък жизнен път бе станало жертва на жестока намеса. Главата на момчето бе килната назад така, сякаш нямаше сили да я удържа права. Краката уж пристъпваха, но толкова неуверено се кривяха и гънеха, че без подкрепата на мъжа детето би паднало. За капак на всичко, и двете ръце бяха изсъхнали, изтънели и безполезни от лакътя надолу.
- Б-бирник, извинявай - започна мъжът. Облечен бе като ковач и говореше такъв тежък диалект на суа, че Ниджири едва го разбираше. - Моят син, това е моят син, ще го излекуваш ли? Вземи моя живот, ако това ще помогне, Бирник, аз съм верен последовател на Хананджа, тукашните лечители не могат с нищо да му помогнат, моля те...
Тези слова бяха сякаш уговорен сигнал - от всички страни се надигнаха други гласове:
![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
