Артър & Джордж [bg]

Освен това има молби, пратени лично до сър Артър Конан Дойл с твърдото убеждение, че щом някой е надарен с толкова интелигентност и лукавство, та да измисли тъй сложни литературни престъпления, значи ще може да разгадае и истинските. Ако е трогнат и впечатлен, сър Артър понякога отговаря на тия писма, но винаги отрицателно. Обяснява, че за жалост не е нито детектив консултант, нито английски стрелец от четиринайсети век или весел кавалерийски офицер от армията на Наполеон Бонапарт.

По тази причина Уд е отделил посланието на Ейдълджи без особени надежди. Но този път сър Артър дотичва обратно само след час и почва да говори още преди да е прекрачил прага.

— Ясно е като бял ден — заявява той. — Човекът е не по-виновен от тая пишеща машина на бюрото ти. Само си представи, Уди! Смехотворна история. Случаят със затворената стая, само че наопаки — не как е влязъл, а как е излязъл. В живота си не съм чувал по-нелепа история.

Уд не е виждал шефа си тъй възмутен от месеци насам.

— Желаете ли да отговоря?

— Да отговориш ли? Не, тая работа няма да се размине с отговор. Смятам да вдигна шум. Глави ще хвърчат. Има да оплакват деня, когато са допуснали да се случи такова нещо с невинен човек.

Уд още не е наясно към кого е отправен гневът и какво е въпросното „нещо“. Ако не се брои странната фамилия на подателя, не е забелязал в молбата нищо по-различно от десетките други предполагаеми съдебни грешки, чиито жертви очакват сър Артър незабавно да възстанови правдата. Но в този момент Уд изобщо не се интересува от правдата по случая „Ейдълджи“. Просто изпитва облекчение, че за един час неговият работодател сякаш е отхвърлил летаргията и унинието, които го мъчат през последните месеци.