Артър & Джордж [bg]

Артър закъснява за срещата си с Джордж Ейдълджи в „Гранд Хотел“ на Чаринг Крос; задържал се е по работа в банката. Сега влиза във фоайето почти тичешком и се оглежда. Не е трудно да забележи кой го чака — единственото смугло лице е на няколко метра от него, извърнато в профил. Артър се кани да пристъпи напред и да поднесе извиненията си, когато нещо го кара да спре. Може би не е много възпитано да оглеждаш хората без разрешение; но неслучайно някога е бил асистент на доктор Джоузеф Бел.

И тъй: предварителният оглед разкрива, че човекът, с когото му предстои да се срещне, е дребен и слаб, с индийска кръв, с късо подстригана коса, сресана на път отляво; носи очила и добре скроен дискретен костюм на провинциален адвокат. Дотук без съмнение всичко е вярно, но не може да се мери с разпознаването от пръв поглед на французин ваксаджия или обущар левичар. Артър обаче продължава да наблюдава и мислено се завръща не към Единбург и доктор Бел, а към годините на собствената си лекарска практика. Както мнозина други във фоайето, Ейдълджи се е барикадирал между вестника и креслото с високи подлакътници. Но не седи като другите: държи вестника неестествено близо и леко настрани, извивайки глава под ъгъл към страницата. Някогашният доктор Дойл от Саутсий и Девъншър Плейс категорично поставя диагноза. Късогледство, по всяка вероятност доста силно. А кой знае, може би и лек астигматизъм.

— Мистър Идалджи.

Младият човек не отхвърля развълнувано вестника настрани, а го сгъва внимателно. Не скача да се хвърли на шията на своя потенциален спасител. Напротив, изправя се бавно, поглежда сър Артър в очите и протяга ръка. Няма опасност да почне да дрънка за Холмс. Мълчи и изчаква любезно и сдържано.

Оттеглят се в един пуст кабинет и сър Артър има възможност да огледа по-добре новия си познат. Широко лице, пълни устни, трапчинка на брадата; гладко избръснат. За човек, който е лежал в „Луис“ и „Портланд“, а преди това вероятно е водил по-спокоен живот от мнозина, той почти не проявява признаци на нервност поради понесените изпитания. Черната му коса е леко прошарена, но това само му придава вид на здравомислеща, културна личност. Спокойно би могъл да мине за действащ адвокат, само че не е.

— Знаете ли точната степен на късогледството си? Шест, седем диоптъра? Моя догадка, разбира се.

Джордж се изненадва от този пръв въпрос. Изважда от горния джоб на сакото си чифт очила и ги подава на посетителя. Артър ги оглежда, после насочва вниманието си към очите, чиито дефекти трябва да коригират. Леко са изпъкнали и придават на адвоката малко разсеян, вторачен вид. Сър Артър преценява човека като бивш офталмолог; той обаче добре познава погрешните морални изводи, които обществото е склонно да прави въз основа на особеностите в зрението.

— Боя се, че нямам представа — казва Джордж. — Едва наскоро се сдобих с очила и не попитах за характеристиките им. А и невинаги се сещам да ги нося.