![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Той е лицемер; той е измамник. В някои отношения винаги се е чувствал измамник и колкото по-знаменит става, толкова повече се усилва това усещане. Възхваляват го като велик мъж на епохата, но макар да взима дейно участие в обществените дела, сърцето не го влече натам. Всеки нормален съвременен мъж не би се поколебал да направи Джийн своя любовница. Така постъпват днес дори и в най-висшите кръгове, както е виждал неведнъж. Но неговият морален живот намира по-благодатна почва в далечния четиринайсети век. А духовният му живот? Кони го смяташе за ранен християнин. Той предпочита да си мисли, че мястото му е в бъдещето. Двайсет и първи век, двайсет и втори? Зависи кога дремещото човечество ще се събуди и ще се научи да използва очите си.
А сетне мислите му се плъзват още по-надолу по наклонената плоскост. След девет години копнеж по невъзможното — или усилия да го потисне — вече е свободен. Още утре сутрин може да се ожени за Джийн без други последствия освен мърморенето на селските моралисти. Но копнежът по невъзможното постепенно се е превърнал в светиня. След като е вече възможно, знае ли той колко и какво точно иска? Не, дори и сега не знае. Сякаш сърдечните му мускули, претоварвани тъй отдавна, внезапно са се превърнали в разпокъсани ластици.
Веднъж бе чул на чаша портвайн историята за един женен мъж, който си имал постоянна любовница. Жената била от добро потекло, несъмнено достойна да се омъжи за него, и се очаквало някой ден да стане точно така. Най-сетне съпругата починала и след няколко седмици вдовецът наистина се оженил повторно. Само че не за любовницата, а за млада жена с по-ниско обществено положение, която срещнал няколко дни след погребението. По онова време Артър оцени тази постъпка като двойна измяна — спрямо съпругата, след това спрямо любовницата.
Сега осъзнава колко лесно се случват тия неща. През разпокъсаните месеци след смъртта на Туй той почти не общува с външния свят, а от редките запознанства запазва само неясни спомени. И все пак — дори като се има предвид, че не разбира жените — някои представителки на нежния пол флиртуват с него. Не, това звучи вулгарно и нечестно; но несъмнено гледат с други очи този знаменит автор, този рицар на кралството, вече останал вдовец. Способен е да си представи как опънатият ластик може изведнъж да се скъса, как наивността на някое младо момиче или дори парфюмираната усмивка на някоя кокетка ненадейно ще прониже сърцето, загубило временно усещането за дългата тайна връзка. Разбира поведението на изменника. Нещо повече — вижда предимствата. Ако си позволиш да се влюбиш от пръв поглед, поне слагаш край на лъжите: не се налага да изваждаш на показ своята тайна обич и да я представяш за неотдавна срещната приятелка. Не се налага да лъжеш децата си, докато си жив. Колкото до новата съпруга, казваш им: да, знам как ви се струва, знам, че никога няма да запълни пустотата, ала все пак внесе малко радост и утеха в сърцето ми. Търсената прошка може и да не дойде веднага, но поне положението няма да е толкова сложно.
Отново се среща с Джийн, веднъж в компания и веднъж насаме; и в двата случая се чувстват все тъй неловко. Той очаква сърцето му да затупти отново — не, заповядва му да затупти, — а то отказва да се подчини. Толкова е свикнал да командва мислите си, да ги стяга и насочва накъдето трябва, че е потресен, когато не може да стори същото с по-нежните чувства. Джийн изглежда възхитителна както винаги, само че нейната възхитителност не поражда обичайната реакция. Сякаш го е поразила някаква сърдечна импотентност.
В миналото Артър неведнъж е облекчавал душевните мъки чрез физическо натоварване; ала сега не изпитва желание да язди, да се фехтова, да удря топка за крикет, голф или тенис. Може би ако имаше начин да се пренесе мигновено в някоя висока, заснежена алпийска долина, леденият вятър би разпръснал нездравите миазми, обгърнали душата му. Но това изглежда невъзможно. Някогашният Артър, онзи Sportesmann, който донесе норвежките си ски в Давос и прекоси прохода Фурка заедно с братя Брангер, сякаш отдавна си е заминал, отдавна е изчезнал от поглед отвъд планината.
Когато това духовно пропадане най-сетне свършва, когато треската в ума и вътрешностите му поотслабва, той се опитва да разчисти в главата си място за простички мисли. Ако човек не може да каже какво иска, тогава трябва да разбере какво е длъжен да стори. Ако желанието стане твърде объркано, осланяй се на дълга. Така постъпваше с Туй, така трябва да постъпи и с Джийн. Девет години я обичаше с безнадежден копнеж; подобно чувство не може да изчезне току-така; значи трябва да изчака завръщането му. А дотогава трябва да прекоси необятното мочурище Гримпен, където от всички страни ями, покрити със зеленикава пяна, и зловонни тресавища заплашват да сграбчат човека и да го погълнат завинаги. За да набележи маршрута си, ще се нуждае от всичко научено досега. В мочурището имаше тайни знаци — туфи трева и пръти, забити на най-важните места, — които да изведат посветения към твърда почва; същото е и когато човек се загуби в морално тресавище. Честта сочи пътя. През изминалите години честта го учеше как да постъпва; сега пак тя трябва да му каже накъде да тръгне. Честта го обвързва с Джийн както преди го обвързваше с Туй. От сегашното разстояние не може да разбере дали някога пак ще бъде истински щастлив; ала знае, че за него няма щастие там, където отсъства честта.