Артър & Джордж [bg]

— Татко!

Мери очевидно е шокирана както от самата мисъл, така и от тона му.

Разговорът преминава към по-безопасни теми. Но остава с Артър през следващите дни, докато той носи цветя на гроба на Туй, докато стои покрусен в нейната опустяла стая, докато заобикаля бюрото си отдалеч, защото открива, че няма сили да гледа съболезнователните писма, изпълнени с истински чувства, които продължават да идват. Девет години предпазваше Туй от истината за Джийн; девет години се мъчеше да не й причини и един миг страдание. Но може би тия две желания са — и винаги са били — несъвместими. Той охотно признава, че не е познавач на жените. Разбира ли една жена, когато си влюбен в нея? Да, той мисли така, вярва, сигурен е, защото Джийн го разбра в онази слънчева градина още преди самият той да усети. А ако е тъй, то разбира ли жената кога вече не я обичаш? Разбира ли кога си се влюбил в друга? Преди девет години той въвлече всички около себе си в съзаклятие, за да опази Туй; но може би в крайна сметка целта е била да опази единствено себе си и Джийн. Може би всичко е било изцяло себично и Туй е прозряла измамата; може би е знаела през цялото време. Мери дори не подозира какъв товар носи простичкото послание на майка й, но сега Артър го усеща върху плещите си. Може би Туй е знаела от самото начало, гледала е от смъртното си легло жалките манипулации на Артър с истината, разбирала е и се е усмихвала на всяка долнопробна лъжа на съпруга си, представяла си го е как прелюбодейства долу по телефона. Сигурно се е чувствала безсилна да протестира, защото вече не можеше да му бъде жена в пълния смисъл на думата. Ами ако — тук подозренията му стават още по-мрачни, — ами ако още отначало е разбрала истинската роля на Джийн и се е досетила за останалото? Ами ако се е чувствала задължена да посреща Джийн в Ъндършоу, представяйки си в същото време, че тя е любовница на Артър?

С цялата си мощ и проницателност умът на Артър продължава напред. Разговорът му с Мери придобива далеч по-широки мащаби, отколкото е допускал в началото. Сега осъзнава — смъртта на Туй няма да сложи край на неговите измами. Защото Мери не бива никога да узнае, че през тия девет дълги години е бил влюбен в Джийн. Нито пък Кингсли. Казват, че момчетата често приемат предателството към майка си много по-тежко, отколкото момичетата.

Артър си представя как ще издебне подходящ момент, как ще обмисли думите, после ще се изкашля и ще се помъчи да заговори тъй, сякаш — сякаш какво? — сякаш сам не може да повярва на онова, което се готви да изрече.

— Мери, скъпа, нали помниш какво каза майка ти, преди да умре? Че е възможно някой ден да се оженя повторно. Е, трябва да ти съобщя, че за моя собствена изненада тя ще се окаже права.

Дали наистина ще изрече подобни думи? И ако да — то кога? Преди да отмине годината? Не, разбира се, не. Ами догодина, по догодина? След колко време е разрешено на опечаления вдовец да се влюби отново? Той знае общественото мнение по въпроса, но какво чувстват децата — и най-вече неговите деца?