Артър & Джордж [bg]

— Разрешете ми една препоръка — отвърна сър Артър. — Може би си струва поне от време на време да се въздържате да разсъждавате като адвокат. Липсата на доказателства за едно явление не означава, че то не съществува.

— Съгласен съм.

— В такъв случай, когато започнаха нападките срещу вашето семейство, вярвахте ли — и вярвате ли сега, — че сте били случайни жертви?

— Вероятно не. Но имаше и други жертви.

— Само на анонимните писма. Никой друг не е страдал като вас.

— Вярно. Но би било крайно нелепо да вадим от този факт изводи за целта и мотивите на извършителя. Може би баща ми — който понякога става твърде строг — е порицал някое селско момче за кражба на ябълки или богохулство.

— Смятате, че се е почнало от нещо подобно?

— Нямам представа. Но едва ли мога да спра да разсъждавам като адвокат. Такъв съм си. И като адвокат държа да получа доказателства.

— Може би другите виждат онова, което вие не забелязвате.

— Без съмнение. Но нещата опират и до практическата полза. За мен не е полезно да допускам по принцип, че хората, с които общувам, изпитват тайна неприязън. А при сегашното положение би било безсмислено да се надявам, че ако вътрешният министър се убеди в намесата на расови предразсъдъци по моя случай, веднага ще получа пълно оневиняване и обезщетението, за което намеквате. Или може би, сър Артър, вие допускате, че самият мистър Гладстон страда от подобни предразсъдъци?

— Нямам абсолютно никакви… доказателства за това. Дори напротив, силно се съмнявам.

— Тогава да сменим темата, ако обичате.

— Много добре. — Артър е впечатлен от тази проява на твърдост, дори упоритост. — Бих желал да се срещна с родителите ви. И със сестра ви. Но дискретно. Винаги се стремя да действам прямо, но понякога се налага човек да прибегне към тактика и дори към блъф. Както обича да казва Лайънел Еймъри, ако се биеш с носорог, не е задължително да си връзваш рог на носа. — Джордж е озадачен от аналогията, но Артър не забелязва. — Едва ли ще е от полза за нашата кауза, ако ме видят да обикалям из областта с вас или ваш роднина. Трябва ми познат човек в селото. Може би ще препоръчате някого.

— Хари Чарлсуърт — отговаря машинално Джордж, сякаш стои пред старицата Стоунам или Гринуей и Стентсън. — С него седяхме на един чин в училище. Представях си, че ми е приятел. Бяхме двете умни момчета в класа. Баща ми често ме упрекваше, че не съм по-дружелюбен към селските хлапета, но да си призная, контактът просто не беше възможен. Сега Хари Чарлсуърт управлява бащината си мандра. Има репутация на честен човек.