Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Остави морфина да се разпространи — Едуард й крещеше.
— Няма време — изсъска Розали — Той умира!
Ръката и се доближи до корема на Бела и ярко червена струя шурна от мястото, където беше пробила кожата. Като, че ли някой беше обърнал пълна кофа или кранчето беше пуснато докрай. Бела трепна, но не изпищя. Все още се давеше.
И тогава, Розали загуби концентрация. Видях как изражението й се промени, видях как устните й се отдръпнаха оголвайки зъбите й, а черните й очи проблеснаха от жажда.
— Роуз, не! — изръмжа Едуард, но ръцете му бяха заети, докато се опитваше да изправи Бела за да може да диша.
Хвърлих се към Розали, прескачайки масата, без да си правя труда да се преобразявам. Когато ударих каменното й тяло, поваляйки я към вратата, усетих скалпела да се забива дълбоко в лявата ми ръка. Дясната ми длан се размаза в лицето й, заключвайки челюстта й и блокирайки въздушните й пътища.
Възползвах се от контрола върху лицето на Розали, за да обърна тялото й в позиция, в която мога да я изритам в стомаха. Беше все едно ритам бетон. Тя полетя към рамката на вратата, огъвайки част от нея. Малката слушалка в ухото й се разби на малки парченца. Алис вече беше там, теглейки я за гърлото за да я изведе в коридора.
Трябваше да призная на Русокосата — не се опитваше да се бие с нас. Искаше да победим. Остави ме да я разхвърлям така, за да спаси Бела. Е, да спаси онова нещо.
Изтръгнах острието от ръката си.
— Алис, изведи я от тук! — извика Едуард. — Заведи я при Джаспър и я дръж там! Джейкъб, имам нужда от теб!
Не гледах как Алис довършва работата. Обърнах се към операционната маса, където Бела вече посиняваше, очите й бяха разширени и втренчени.
— Сърдечен масаж? — Едуард изръмжа, бързо и изискващо.
— Да!
Опитах се набързо да преценя лицето му, търсейки някакъв знак, че ще реагира като Розали. Но там имаше само целенасочена ярост.
— Накарай я да диша! Трябва да го извадя, преди…
Друго разтрошаващо щракване излезе от тялото й, най-силното до момента, толкова силно, че и двамата замръзнахме шокирани, чакащи писъкът й. Нищо. Краката й, до този момент свити в агония, сега се отпуснаха в неестествена позиция.
— Гръбнакът й — той се задави от ужас.
— Извади го от нея! — изръмжах аз, хвърляйки скалпела към него. — Сега вече, няма да усети нищо!
Наведох се над главата й. Устата й изглеждаше празна, за това притиснах устните си към нейните и изпълних белия й дроб с въздух. Усетих тялото й да се повдига, следователно нищо не блокираше гърлото й.
Устните й имаха вкус на кръв.
Можех да чуя как сърцето й бие, неравномерно. Поддържай го, помислих си яростно към нея, издишайки нов порив въздух в тялото й. Обеща ми. Накарай сърцето си да бие.
Чух мекия, мокър звук на скалпела да преминава през стомаха й. Повече кръв капеше по пода.
Следващият звук ме разтърси, неочакван, ужасяващ. Като разкъсване на метал. Звукът ме върна към нощта на поляната, преди толкова много месеца, раздиращия звук на новородените, разкъсвани на парчета. Погледнах и видях лицето на Едуард притиснато към подутината. Вампирски зъби — сигурен начин да пробиеш вампирска кожа.
Побиха ме тръпки, докато издишах още въздух в Бела.
Тя се закашля към мен, мигаше, въртейки очи сляпо.
— Стой с мен, Бела! — извиках й — Чуваш ли ме? Остани! Няма да ме изоставиш. Накарай сърцето си да бие!
Очите й се завъртяха, търсейки мен или него, но не виждаха нищо.
Въпреки това се вгледах в тях, задържайки погледа си там.
Изведнъж тялото й замръзна под ръцете ми, въпреки, че продължаваше да диша и сърцето й все още биеше. Осъзнах, че тишината означаваше, че е свършило. Сигурно е излязло от нея.
И то беше.
— Ренесме — прошепна Едуард.
Значи, Бела не е била права. Не беше момчето, което си представяше. Каква изненада. Тя за какво ли не грешеше?
Не отместих поглед от зачервените й очи, но усетих ръцете й леко да се вдигат.
— Нека аз… — прошепна тя с дрезгав глас — Дай ми я.
Трябваше да се досетя, че той винаги би и дал това, което искаше, без значение колко глупаво беше то. Но не съм си представял, че ще я послуша сега. За това и не се опитах да го спра.
Нещо топло докосна ръката ми. Това трябваше да привлече вниманието ми. Нищо не беше топло за мен.
Но не можеш да отделя погледа си от лицето на Бела. Тя мигна и се загледа, най-после виждайки нещо. Изстена странно, слабо напяване.
— Ренес… ме. Толкова… красива.